Archive for the ‘Новини и интервюта от автори’ Category

Лена Хеди – Джослин Фрей

Лина Хеди (на английски Lena Headey, също Лина ХийдиЛена Хеди и Лена Хейди) е английска актриса. Родена е на 3 октомври 1973 г. на Бермудските острови в семейството на полицай. Когато Хеди е на 8-годишна възраст, цялото семейство се премества да живее в английския град Хъдърсфийлд в графство Западен Йоркшър.

Известни филми с участието на Хеди са: „Книга за джунглата“ (1994), „Мерлин“ (1998), „Онегин“ (1999), „Клюки“ (2000), „Абърдийн“ (2000), „Братя Грим“ (2005). Изиграва главната женска роля във филма „300“ (2007), където се въплъщава в образа на Горго, съпругата на цар Леонид I. През 2008 г. се снима в „Терминатор: Хрониките на Сара Конър“, където играе ролята на Сара Конър.

През 2010 година влиза в ролята на Церсей Ланистър в сериала „Игра на тронове“ (Game of thrones)

Лили Колинс – Клеъри Фрей

Лили Колинс вече се превърна в една от най-търсените млади актриси. След дебюта й в спечелилия Оскар Невидима зона със Сандра Бълок, която също печели Оскар, Колинс участва в Свещеник на Скот Стюарт с Пол Бетани. Наскоро Лили Колинс участва с Тейлър Лаутнър, Сигърни Уивър и Алфред Молина в трилъра Отвлечен. Тя започна и снимките на Mortal Instruments, първият от потенциална поредица филми, базирани на популярната едноименна поредица книги.

На малкия екран, тя е гостуваща звезда във финалните два епизода от първия сезон на новия сериал „90210“ на CW.

Колинс не е новачка пред камерата и приема развлекателната индустрия да голяма част от живота й, още откакто се е родила в Западен Съсекс, Англия. Тя започва да играе още като невръстно дете с роля в британската версия на телевизионния сериал „Growing Pains“. След като се мести в САЩ на шест години, тя пренася любовта си към актьорството на сцената, където участва в музикални постановки на Youth Academy for Dramatic Arts.

Когато не работи, Колинс учи в Annenberg School for Communications. Като първи представител на колежа, който е в борда на Maple Counseling Center, Колинс е адвокат на програмата „тийнейджъри, помагащи на тийнейджъри“.

Кевин Зегерс – Алек Лайтууд

Кевин Джоузеф Зегерс (роден на 19.09.1984) е канадски актьор и модел. Най-добре познат е за своите главни роли като Джош Фрам в сериала  Air Bud , както и като Деймиън Далгард в  Клюкарката и с второстепенна рола в  The Big Bang. Има и главна роля във филма от 2010  Frozen.

Джейми Кембъл Бауър – Джейс Уейланд

Дата на раждане: 22 Ноември 1988г.

Място на раждане: Лондон, Англия, Великобритания

Истинско име: Джеймс Кембъл М Бауър

Повече информация:
Профил в IMDb
ФИЛМОГРАФИЯ:

  • Здрач: Зазоряване – Част 2 (2012)
  • Здрач: Зазоряване – Част 1 (2011)
  • Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2 (2011)
  • Анонимен (2011)
  • Камелот (2011) – Сериал
  • Булевард Лондон (2010)
  • Хари Потър и даровете на смъртта: Част 1 (2010)
  • Затворникът (2009) – Мини сериал
  • Здрач 2: Новолуние (2009)
  • Зима по време на война (2008)
  • Рокенрола (2008)
  • Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (2007)
  • The Dinner Party (2007)
Робърт Шийн – Саймън Луис


Дата на раждане:
 07.01.1988 год.

Място на раждане: Ирландия

Робърт Шийн е роден в Ирландия и играе още от дете. Неотдавна участва в успешната трилогия Red Riding по едноименните романи на Дейвид Пийс.

Пробивът на Шийн е с ролята му в Песен за бедното момче, удостоен с редица награди. След него се появява в още няколко филма, сред които A Dublin Story, Ghostwood, An Creatur, Summer of the Flying Saucers и Cherrybomb, кото в последните два изпълнява главната роля. Скоро публиката ще го види в комедията на Ник Хам Killing Bono.

По телевизията Шийн се появява в 24 епизода на „Foreign Exchange” и всичките 13 епизода на „Young Blades”. Сред по-късните му участия са тези в „The Clinic”, „Bel’s Boys”, Сезон 2 на „The Tudors”, „Rock Rivals”, двусерийната комедийна драма „Bittersweet” и 2 сезона от британския сериал Misfits, пародиращ супергероите.

Кевин Дюранд – Емил Пангборн

Кевин Сердж Дюранд (роден януари, 1974) е канадски актьор, познат от ролите си като Джошуа в  Тъмен ангел, Мартин в  Изгубени, Фред Дж. Дюкс в Xиксмен Началото: Върколак, Габриел в Лeгион, и Малкия Джон от  Робин Худ. Получи наскоро и награда за най-добър поддържащ актьор в  Edwin Boyd: Citizen Gangster.

Джаред Харис – Ходж Старкуедър

Джаред Харис една от последните продукции, в които се снима е „Жена от водата” на М. Найт Шаямалан.

Други филми с негово участие са „Силвия” с Гуинет Полтроу, „Заразно зло: Апокалипсис” с Мила Йовович. Той печели вниманието на критиката за ролята на известния поп-арт художник Анди Уархол в спечелилия овации филм „I Shot Andy Warhol”.

На кастинга за ролята в типичен за Уархол маниер, Харис се появява с видео камера и заснема кастинг директора на продукцията по време на прослушването.

Джемима Уест – Исабел Уайтууд

Джемима Уест е родена в Париж през 1987 г. Тя е британска актриса, позната най-вече от ролята си в телевизионния сериал  Brothel като Роуз.  Започва кариерата си рано, едва на 10 годишна възраст, когато се появява в сериала Джозефин ангелът пазител. По-късно участва във филмът Жана Д’арк от 1999. Появява се в малки роли в много френски и канадски филми.

Годфри Гао – Магнус Бейн

Годфри Гао (Gao Yi Xiang 高以翔) (роден на 22.09. 1984) е китайски актьор, учащ в Канада. Той е модел и се е появявал по няколко телевизионни шоута, главно в Тайван.  Годфри е роден от брака на малазийка и шанхаец.

Избран е сред повече от седемдесет азиатци за ролята на Магнус Бейн

Ейдън Търнър – Люк Гароуей

Eйдън Търнър (роден на 19. 06. 1983) е ирландски актьор, познат в ролята на Данте Габриел Розети в  Desperate Romantics,  Ruairí McGowan в  The Clinic и Джон Мичъл в свръхествествения драматичен сериал Да бъдеш човек

Ще изиграе ролята на Кили в трилогичният сериен филм Хобит

Джонатан Рийс Майерс – Валънтайн (непотвърдено – източник)

CCH Pounder – Мадам Доротеа

CCH Pounder

Робърт Майлет – Самюел Блекуел

Стивън Р. Харт – Брат Джеръмая
Алдо Куинтино – Рафаел Сантяго (непотвърдено)

Advertisements

Преди няколко години стабилна публика от учители и деца си паднаха по Отвъдземните хроники, поредица, подобна на Страната на чудесата, в която момче на име Грегор открива магична вселена под Ню Йорк. А сега светът бе запленен от начина на разказване на Сюзан Колинс и от поглъщата антиутопия Игрите на глада.

Наравно с успеха на поредицата за тийнейджъри в постапокалиптичните Щати, принудени да се бият до смърт по телевизията идват и неизбежните предизвикателства и дискусии за това с какво трябва да се справят децата. Но с публикуването на Сойка-присмехулка, книга трета и последно заглавие, Игрите на глада са по-популярни отвсякога. Сюзан спори, че не само децата могат да съперничат на сложните теми в книгите, но ние трябва да говорим с учениците за насилието, войната и трудното търсене на реалност в свят, управляван от медиите.

Игрите на глада са популярни силно и сред момчета, и сред момичета. Защо смяташ, че е така? 

Когато и да напиша някоя история, аз се надявам да привлека и момчетата, и момичетата. Но може би най-просто казано в книгите имаме женски главен герой и гладиаторска история, която традиционно включва мъжкия пол. Или, знам ли, може би футуристичната мрачна природа на историята е повече от това. Мен не би ме било грижа кой е главния герой в една добра антиутопична история. Нали разбирате какво искам да кажа?

Кой е бил най-запомнящия се отговор, който си получавала от училели и деца?

Едно от най-запомнящите се неща, които съм чувала е, когато някой ми каже, че книгите ми са получили доброволни читатели. Казват ми „Знаеш ли, има едно дете, което не би докоснало книга, а родителите му го намират под одеалото с фенерче след времето му за лягане, защото не можел да изтърпи да прочете какво ще стане в следващата глава“. Това е най-доброто чувство! Мисълта, че може да си допринесъл за радостта на децата от четенето.

А кой допринесе за твоята любов към четенето и писането? 

В пети и шести клас отидох в училище с отворена класна стая. И учителката по английски, госпожица Вейнс, беше чудесна. В дъждовните дни тя  забираше всички, които бяха заинтересовани настрани и ни четеше Едгар Алън По. Помня как всички ние седяхме с широко отворени очи, докато тя ни четеше „Сърцето клеветник“ или „Маската на Червената смърт“. Не смяташе, че сме твърде млади, за да ги чуем. И прикова вниманието ни. Това ми направи огромно впечатление.


Само ако можехме всички да познаваме госпожица Вейнс! Как успокояваш възрастните, които са обезпокоени от тематиката ти? 

Мисля, че зависи как го представиш. Децата биха приели всякакъв брои работи. Отвъдземните хроники – които писах за деца на същата възраст, на която съм била аз, когато госпожица Вейнс ми е чела Едгар Алън По – включват смърт, загуба и насилие. В третата книга има биологична война, в четвъртата геноцид, а в петата – доста графична война. И се чудех дали в някой момент това ще се превърне в проблем. Не толкова за децата, а за родителите или училището. А никога не изглеждаше да се случва. Мисля, че някак си, ако поемеш на това пътешествие с мен от самото начало, един вид свикваш с малко по-насилствените елементи и си подготвен за предстоящото.

Какво те привлече в писането на фантастика?

Разказването на история в свят от бъдещето ти дава свободата да изследваш нещата, които те безпокоят в съвремието. Така че в случая с Игрите на глада, неща като обширното неравноправие в състоянието на хората, силата на телевизията и как тя влияе на живота ни, възможността правителството да използва глада като оръжие и първото и най-важно за мен – темата за войната.

Войната изглежда много важна тема за теб. 

Баща ми беше във военовъздушните сили и ветеран от Виетнам. Беше във Виетнам в годината, когато бя на шест. Отвъд това той беше доктор по политически науки, военен специалит и много добре образована личност. И говореше с нас за войната от доста ранна възраст. Беше много важно за него ние да разбираме нещата мисля, че и заради това, което е правил, и заради преживяното.

Ако отидеш на бойното поле с него, няма да е само за да си стоиш там. Ще чуеш какво е довело до тази война и за конкретната битка, която се състои тук, както и какви ще са последствията. Не беше като, „Хей, ето ти бойното поле“. Беше по-скоро „Хей, ето ти история.“


Как войната се свърза с тревогите ти за телевизията и най-вече за реалити предаванията? 

Игрите на глада са реалити програма по телевизията. Екстремна, но именно такава. И докато смятам, че някои реалити шоута могат да успеят до известна степен, има я още и тръпката от воайорството, да гледаш как хората са унижени или докарани до сълзи от физически страдания. И това намирам за доста обезпокоително. Има го този потенциал за десенсибилизирането на аудиторията (правенето й по-малко чувствителна), така че когато видят истинска трагедия по новините, това няма ефекта върху тях, който би трябвало. Всичко се слива в една програма. И мисля, че е много важно не само за младите хора, но и за възрастните да се уверят, че правят разлика. Защото смъртта на сражаващите се  във войната с Ирак войници няма да спре по време на рекламите. Не е нещо фабрикувано, не е лъжа. А е истинския живот.

Как смяташ, че учителите могат да помогнат на децата да бъдат по-съзнаващи за рисковете на медията, която консумират?

Е, първото различие е кое е истинско и кое – не. Писала съм за детската телевиция дълго време и знам, че много малките деца нямат капацитета да правят тази разлика. Но когато децата растат, трябва да седнеш очи в очи срещу тях и да кажеш, „Знаеш, че това е игра, знаеш, че е измислица.“ и да се увериш, че те разбират. След това трябва да им обясниш, „Това са Новините, това е истинско“. Така че децата да разберат, че нещо, което е шоу не е същото като цунами.

Това е екстремен пример, но те трябва да знаят, че не всичко е разни неща, случващи се в тази телевизионна кутия и, че можеш да включваш и изключваш телевизора. Че има истински живот, който не свършва докато се въртят рекламите.

Телевизията не е единственото място, на което децата да направят тези разлики.

Абсолютно. Има безкрайно количество материали из интернет. Както и филми. Децата отделят толкова време на екрана, а е обезпокоително. Знам колко презаредена мога да се почувствам понякога. Когато бя дете Новините бяа нещо различно от отделните ТВ програми. А сега имаме стотици канали и безбройни работи за кликване из мрежата. И не знам дали всичко не започва да добива тъждественост.

Мислиш ли, че децата от истинския свят имат същите възможности като героинята ти, Катнис, да променят нещата в обществото?

Интересното при Катнис е, че когато историята започва, тя не е съвсем наясно с политиката. Има неща за света й, които познава като верни и неверни.  Но никой никога не я е образовал в тази насока. Не е в интереса на Капитола тя да знае каквото и да било от политика. И има един-единствен ТВ канал, който е напълно контролиран от Капитола. Така че тя се бори да схване всичко през поредицата, а това си е доста трудно, защото никой не го намира в неин интерес да я образова. 

Така че това е интересно, тъй като въпреки че нейният случай е екстремен, мисля, че всички ние трябва да работим, за да разберем какво става. Трудно е да се добереш до истината и след това да я поставиш в една по-голяма перспектива.

Ти трябва да свършиш работата.

Точно така. И понякога нямаш инструментите, с които да свършиш работата, понеже не можеш да удостовериш това, което ти е представено. Трябва да го приемеш на доверие или да поставиш под съмнение нещо, което виждаш по телевизията или онлайн. Така че трябва да работиш усърдно по това първо на първо да решиш кое е истина и представя откровено нещата. А след това да си оформиш мнение по въпроса, после евентуално и да предприемеш действия. Объркващо и трудно е.


Такова е! Какъв съвет отправяш към младите писатели?

Много хора казват на писателите да пишат за това, което познават. И това е добър съвет, понеже ти дава много неща, които да очертаеш. Но аз винаги обичам да добавям, че трябва да пишат за нещата, които обичат. И под това имам предвид неща, които ги завладяват и вълнуват лично.

Игрите на глада са пълни с неща, които ме интригуват, знаете, антиутопията, има деца, има гладиатори, има война и генетични мутации. Отвъдземните хроники има фентъзи, животни, битки с мечове. И ако пишеш за нещата, към които изпитваш плам е много по-лесно да се пише.

КАКВО МИСЛЯТ ДЕЦАТА

Какво отговарят учениците, попитани какво мислят за Игрите на глада

Игрите на глада

„Никога не знаех какво ще се случи в следващия момент от тази история, относно момиче, което се озовава в битка за живота си в едно жестоко състезание. Дори и на моменти да бе малко по-напрегнато, цялостната история беше така интересна, че сега Игрите на глада ми е любима книга“ – Маделин Ф., Камарило, Калифорния


Възпламеняване

„Семейството на Катнис е в опасност, но тя осъзнава, че не може да спре безумието, което е започнала. И на върха на всичко това има ново завъртане в Игрите. Възпламеняване е пълна с изненади, екшън и вълнение. Няма да сте способни да оставите тази книга.“ – Клоуи, Камарило, Калифорния.

 

Сойка-присмехулка

„В Сойка-присмехулка Катнис пренася битката извън арената. Присъединява се към бунтовниците от Окръг 13, за да се опита да накара другите окръзи да се съюзят и да презвемат Капитола. Беше страхотен завършек на поредицата и може би най-любимата ми от книгите“ – Мат Х, Ню Йорк.

 

ПРОЧЕТЕТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ТРИЛОГИЯТА ПОД ФОРМАТА НА НЕЩО КАТО РЕВЮ В БЛОГА

ПОСЕТЕТЕ РАЗДЕЛА, ПОСВЕТЕН НА ИГРИТЕ НА ГЛАДА КЪДЕТО ЩЕ НАМЕРИТЕ ИНТЕРЕСНИ ДИСКУСИИ, ИНФОРМАЦИЯ ЗА КНИГИТЕ И ФИЛМА И ИГРИ.

Новини за кастинга: Саймън

Помните ли, като ви казах, че няма да имаме Саймън до юли по ред причини?

Причините бяха, че актьорите, които кандидатстват за ролята на Саймън трябваше да се сработят с Джейми и Лили в Торонто, за да се провери химията помежду им.  Когато вчера говорих с Джейми и Лили, обсъждахме кого смятаме за най-добър, най Саймън и за щастие, всички ние бяхме на едно мнение.

Всички вие знаете, че съм голям фен на сериала Misfits, така че не би трябвало да сте изненадани да разберете, че съм във възторг от това, че нашия Саймън е:

Робърт Шийан. Може да ви е познат още като Нейтън. 🙂

Той е много сладък и очарователен, и СТРАХОТЕН, а химията с Лили и Джейми е извън критика. От векове го искам за Саймън, така че съм напълно и изцяло щастлива.

Освен това, всички трябва да гледате сериала Misfits!

Как може да е толкова сладък!?

 

 

Източник: http://cassandraclare.tumblr.com/post/26996750246/casting-news-simon

Интервю с Бри Диспейн

1. Какво те накара да пишеш за върколаци измежду всички същества, които изкачат в нощта?

Това всъщност беше идея на майка ми. Разказвах й за своята идея за историята и как искам да имам един персонаж, който си има вътрешен демон, който от време на време превзема тялото му и се проявява като истинско физическо чудовище. Тя ме погледна и попита: „Като върколак?“ А аз само отвърнах: „Не! Не като върколак. Нещо съвсем различно.“ Но след няколко дни на размисъл осъзнах, че върколаците най-вероятно са най-добрите за целта.


2. Колко проучвания трябваше да направиш във фолклора за върколаците, за да пишеш поредицата „Божествени и прокълнати“? 

След като реших да следвам идеята за върколаците, започнах да правя много проучвания. Гледах класически филми за върколаци и проучвах легенди, свързани с тях. Попаднах на стар съдебен запис за един човек през 16-ти век, който е бил обвинен, че е върколак и, вместо да го отрича, той признал пред съда, че наистина е върколак, но и, че те не знаят какво наистина представлява един върколак. Твърдял, че върколаците са създадени от Бог, за да предпазват хората от демоните и, че ако съдът го осъди на смърт, градът им вече няма да е защитен. Ненужно е да казвам, че съдът е решил да го пусне… само и само, за да бъдат защитени. Бях така впечатлена от този кратък документ, че реших да използвам идеята и да създам моя собствена митология около нея. В моята митология върколаците първоначално били създадени от Бог, за да защитават хората от демони, но станали горделиви заради специалните си способности и започнали да презират обикновените хора, докато накрая не станали по-зли от демоните, които били създадени да унищожат. Започнах да правя по-малко проучвания, докато трилогията прогресираше, тъй като сега вече работя с рамките на своята собствена измислена митология. Отправям се отново към проучвания само когато търся свежи идеи.


3. Кой е любимият ти персонаж в „Божествени и прокълнати“

Наистина зависи от деня.  Привързаността ми се колебае според настроението ми. Днес Даниел е моя любим персонаж. Наистина трябваше да направя някои страхотни неща с неговия характер в „Свирепата Грейс“ и все още малко ме е грижа за него, дори и когато поредицата вече приключи.

4. Ти да не си дъщеря на пастор и защо реши Грейс да бъде такава?

Баща ми не е пастор, но е местен религиозен водач и знам какво е да има хора в обкръжението ти, които те наблюдават през цялото време какво правиш. Предимно исках да изразя какво е да си тийнейджър, чийто живот е съсредоточен около въпроси, свързани с вярата, религията, както и опитите да отговаряш на очаквания, понеже това беше моя опит, докато растях.

5. Работиш ли над нещо ново в момента? 

Работя над нова книга, която ще бъде публикувана есента на 2013-та година. Това е книга, която започнах преди няколко години, преди Божествени и прокълнати да бъде публикувана и е много вълнуващо да работя отново над нея.

6. Коя е книгата, която си чела наскоро и не можеш да спреш да препоръчваш? 

ЕВЪРНИЙТ НА БРОУДИ АШТЪН.  Обичам я! 

7. Нещо друго, което би желала да споменеш? 

Благодаря за интервюто. Чувствам се тъжна, уплашена и развълнувана от това, че най-накрая завърших трилогията. Надявам се на всички да бъде приятно да прочетат „Свирепата Грейс“



ОЧАКВАЙТЕ НА БЪЛГАРСКИ ОТ ИЗДАТЕЛСТВО ЕРА КНИГА ТРЕТА ОТ „БОЖЕСТВЕНИ И ПРОКЪЛНАТИ“:

The Savage Grace (The Dark Divine, #3)

Една объркана душа. Един невъзможен избор. Една финална битка. 

Борейки се срещу проклятието на върколака, което пулсира вътре в нея, Грейс Дивайн най-накрая е успяла да открие брат си, но това почти й струва всичко.

С гаджето й Даниел, заклещен в своята вълча форма и приближаващата смърт на Сирхан, времето изтича за Грейс, за да спре Кейлъб Калби и бандата му демони. Ако се провали, семейството и родният й град ще загинат. Всичко е в ръцете на Грейс.

Финалната част от трилогията „Божествени и прокълнати“ отвежда любовта на Даниел и Грейс към спираща дъха развръзка.

КРАТЪК ОТКЪС НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Интервю с Ейми Плъм

1. Значи си живяла в Алабама, Чикаго, Ню Йорк, Париж и Лондон, както и на други малки места. Кое беше най-любимото ти място, на което да живееш? 

Париж  и Ню Йорк са ми най-любимите места на земята, и за живеене, и за посещение. Тъй като родителите ми са починали, нямам наистина „дом“, към който да се завърна. Но когато съм в който и да било от тези градове, имам този весел балон в себе си, който е сякаш постоянно на ръба да избухне. В Ню Йорк е креативността, енергията, активността по 24 часа и фактът, че никой не поглежда два пъти, когато някой носещ само Спийдо и кожено яке мине покрай тях на ролери. В Париж ме привлича древната история на града, милионите призраци, които са навсякъде. Там има един ленив лукс, оценяване на живота (без значение дали чрез храната, изкуството или красивите хора), което е на преден план в умовете на обитателите. Париж е жена: тя е невероятно секси, обиграна и хладнокръвна. Ню Йорк е мъж: той е артистичен, бохем и също така има толкова нервна енергия, че когато си с него, не можеш да се спреш да подскачаш от заразителното му вълнение. Обичам и двата града еднакво!

2.Коя е книгата, която си прочела наскоро и смяташ, че всички трябва да прочетат? 

Знам, че това са книгите във списъка с любими на всички, но трябва да кажа „Игрите на глада“.

3.  Колко близо са актьорите в трейлъра до начинът, по който всъщност изглеждат твоите герои?

Децата, които са избрали са супер сладки, но изобщо не приличат на Кейт и Винсънт.  

 

4. За онези, които си мечтаят да живеят в чужбина, би ли дала някакъв съвет, който трябва да знаят?

Не съдете нищо в новата си страна по стандартите, които сте имали у дома. Където и да отивате, опитайте да не следвате поведението „По нашему е по-добре”.  Опитайте вместо това „По нашему е различно”.  И, дори и да попаднете на нещо, което не харесвате, опитайте се да откриете привлекателната му страна. Ще имате много по-добро преживяване ако го сторите

5. Знаеше ли отначало, че историята на Кейт ще бъде паранормална или ранната чернова започва по различен начин? 

Да, подходих към идеята за книгата, знаейки, че ще бъде паранормален роман. Но преди дори да си помисля за  какво паранормално създание ще пиша  се опитах да измисля каква ще бъде Кейт, човешкият ми протагонист. Книгата започна когато първото изречение (което след това беше изрязано) ми дойде наум: „Десет дни след като взех шофьорската си книжка родителите ми загинаха при пътен инцидент.” Това за мен определи Кейт и всичко друго тръгна оттам. Веднъж щом създадох личността й, се опитах да измисля в какво свръхестествено създание ще се влюби.

 

6. Кой е любимият ти персонаж, ако имаш такъв?

Кейт и Винсънт са любимите ми персонажи, разбира се. Но след тях бих посочила Джулс. Тъй като не го виждаме много в първата книга, читателят не знае това, но той има доста триизмерна персоналност в ума си. Открил си е начин да се справя със съдбата си, който начин аз напълно разбирам и съм му съпричастна.

 

ОЧАКВАЙТЕ НА 25.06.2012 САМОЖЕРТВАТА, КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА РЕВЕНАНТ

Интервю с Касандра Клеър за „Принц с часовников механизъм“

Източник: Mundie Moms

Петък, 9 декември, 2011 г.; Интервюто е направено от Katie

„Така се вълнувам да споделя нашето интервю с Каси от днес!!! Направих това интервю преди няколко седмици, но очаквах подходящия момент, за да го публикувам, а какво по подобаващо от седмицата, в която излиза Принцът с часовников механизъм.

Каси, заедно с Ед Уестуик на CP launch party , 6 декември, 2011.
 Толкова много емоции има в тази книга. Как се откъсваш емоционално от някои от по-тежките сцени?
 КК: Е, и го правиш, и не го правиш. Искаш да почувстваш емоциите, които персонажите ти чувстват, за да можеш да ги превъплатиш в страници. В същото време не ти се иска да си една плачеща развалина, защото тогава не можеш да пишеш! Бих казала, че е въпрос на това да преодоляваш тези сцени отново, и отново, и отново. Първата чернова ще бъде груба и емоционална, но ти се иска да намалиш тази прочувственост, да я настроиш по-добре. Понякога най-кратките думи на описание могат да носят изобилие от значения.
Можеш ли да ни дадеш номер на страница на сцена, която те е накарала да плачеш, докато си писала?
В моето копие е страница 469!
Магнус е един от най-любимите ми персонажи и от Реликвите на смъртните, и от Адските устройства. Обичам го и в двете поредици. В Адските устройства е по-млад, повече идеалист. Вярва, че може да спасява хора, в частност, Уил. В Реликвите на смъртните винаги съм чувствала, че излиза от един дълъг период на песимизъм и отвлечане на вниманието чрез връзката си с Алек. Забавно ми е да пиша и за двете.
С всичко, което се случва по време на Принц с часовников механизъм,  имаше ли сцена, която те изненада и не беше част от оригиналният ти план на сюжетното действие?
Имаше – и това е спойлер, но оригинално не беше Софи, а *** ти знаеш кой, който удари ти знаеш кого с ти знаеш какво***.  Прехвърлих тази сцена на Софи, така че да може нейният характер да разкрие прогреса й.
По какъв начин беше различно писането на „Принц с часовников механизъм“ от писането на „Ангел с часовников механизъм“?
Първата книга в една поредица винаги се отнася до това сам да опознаеш персонажите, да ги представиш, да поставиш обстановката, в която ще се развива действието и това е забавно, но втората книга ти позволява да се заровиш по-задълбочено в персонажите и историите.  Първата книга изгражда конфликт, а втората го разгръща повече и ти позволява да доразвиеш това, което си изградил.
Ако Уил можеше да посъветва нещо Джем, какво би било то?
Уил е ужасно лош избор на някого, който да дава съвет другиму! Но предполагам, че би казал „Бъди честен“.
Ако можеше да посетиш Викториански Лондон, къде щеше да идеш първо?
Кристалният дворец, тъй като е бил унищожен през 1936 г. и никога не би могъл да бъде посетен в днешно време.
Ако можеше да впишеш Уил и Джем в някоя от любимите ти книги, в коя книга би ги вмъкнала?
Разбира се, че в „Повест за два града“!
Теса е една от нашите най-любими героини за всички времена, а едни от любимите ни моменти с Теса са „разговорите“ й със самата себе си за това как максимално да следва сърцето си. Ще открием ли какво ще бъде финалното й решение в книга трета? 
Ще открием крайното решение на Теса за положението в сърцето й в книга трета. Мисля, че то ще изненада хората.
*************
Благодаря ти, каси, за това, че се присъедини днес към нас и отдели от времето си с трескавия ти график, за да отговориш на нашите въпроси и на всички въпроси за персонажите, които бяха включени през седмицата.
Както може би знаете, версията на аудио книги по поредицата Адските устройства е с наратор не кой да е друг, а звездата от сериала „Клюкарката“ Ед Уестуик (с неговия невероятен английски акцент, разбира се). Така че, с наближаването на излизането на записа, Касандра покани Ед, за да му зададе някои въпроси от феновете, от което се получи ексклузивно интервю!
 

В клипът Ед говори по няколко теми, включително най-любимите му четива, но това, което най-силно ни развълнува бе дали той обмисля да изиграе във филмова адаптация обърканият, но мечтателен Уил Херондейл.

„Би ми се искало. Би ми се искало,“ ентусиазира се той. „Би било една прекрасна роля. Просто от прочита на книгата – има много дълбочина тук. Това е нещо, в което бих се въвлякъл с наслада. Нека всички ние да убедим студиото да ме наеме и за всички ще е добре така.“ “

*Бележка от преводача на интервюто: Би ми се искало да преведа и клипа, но за съжаление аудиото не се чува достатъчно ясно, за да го направя по слух и ако някой има в писмен вид проведеното от Каси интервю с Ед Уестуик, можете да дадете линк и ще се погрижа да бъде преведено. 🙂 

RICHELLE-MEAD

Миналата година авторката Ришел Мийд приключи с популярната си поредица Академия за вампири и публикува Кръвни връзки, първата книга от шесткнижната поредица спин-оф на Академията. В интернет дори излезе откъс от Златната лилия, втора книга, която ще бъде публикувана на 12 юни. ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ УИЙКЛИ проведе кратко интервю с Ришел Мийд, която говори за бъдещето на Сидни занапред в поредицата – и защо феновете може и да хвърлят новата книга из стаята (във възхита?), когато приключат с четенето.

ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ УИЙКЛИ: Знаеше ли, че последната реплика от Кръвни връзки ще предизвика подобно раздвижване?

РИШЕЛ МИЙД: Един вид се надявах, че ще стане така, но някои от реакциите ме изненадаха! Имаше няколко души, които признаваха, че са хвърлили книгата из стаята от щастие, когато са прочели тази реплика, което е забавно, тъй като доста хора захвърляха Целуната от сянката из стаята в раздразнение, когато прочетоха последната реплика от книгата. Предполагам, че книгите ми са обречени да пострадват… но се надявам, че това е комплимент. Нещо ми подсказва, че Златната лилия може и да види няколко стени…

Какво можеш да ни кажеш за ролята на Дмитрий във втората книга?

Е, след като Сидни, Ейдриън, Джил и Еди са звездите в тази поредица, Дмитрий по-скоро има поддържаща роля тук в сравнение с останалите книги. Казвайки това да добавя, че феновете могат да си отдъхнат, уверени, че той ще прави доста от това, което умее най-добре: да бъде готин, да рита задници и да ръси мъдрости с руски акцент.

Как ще продължи да се развива връзката между Сидни, Еди, Ейдриън и Джил?

Tази групичка наистина е като едно малко семейство. Всеки от тях израства и среща нови предизвикателства в поредицата, което тогава повлиява и на отношенията им един с друг. Имат своите дисфункционални моменти, но са максимално близки и се подкрепят един друг.  Анджелина от Пазителите се присъединява към техният кръг в тази книга, което привнася дори още повече непредвидими (и забавни) моменти към цялостта.

Беше ли трудно да свикнеш да пишеш от гледната точка на Сидни отначало докато пишеше Кръвни връзки?

Много трудно.  Във всяка една поредица, независимо дали е спиноф или не, трябва наистина да познаваш своя наратор добре, за да бъде той реалистичен. Много от това човек може да научи само по време на работа, след като си написал известно количество книги. Сега работя по третата книга от поредицата и мисля, че наистина разбирам добре Сидни – макар че никога няма да бъда толкова интелигентна, колкото е тя.

Ще има ли още романтика в Златната лилия?

Има романтика навсякъде в книгата.

Приложението “The World of Richelle Mead” току-що излезе – какво ти харесва най-много в новия начин на контактуване с феновете?

Обичам да виждам къде феновете по света четат книгите. Получавам имейли от читатели от различни места, но да ги видя точно там, на картата, отнася нещата до съвсем различно равнище. Невероятно е и много омиротворяващо. Чувствам се такава щастливка затова, че книгите ми получават цялата тази подкрепа!

ОТКЪС ОТ GOLDEN LILY

Резюме:

Втората вълнуваща част от спин-оф поредицата по Академия за вампири на Ришел Мийд.

Коравата и интелигентна алхимичка Сидни Сейдж и моройската принцеса с очи като на сърна Джил Драгомир се укриват в човешко училище в слънчевия невероятен свят на Палм Спрингс, Калифорния. Учениците – деца на заможни и могъщи хора – продължават напред с животите си в блажено неведение, докато Сидни, Джил, Еди и Ейдриън трябва да направят всичко по силите си, за да пазят тайната си. Но докато забранените романси, неочакваните духовни връзки и заплахата от стригои стават все по-явни, криенето на истината е по-трудно, отколкото някой си е мислел…
В тази втора книга драмата е по-голяма, любовта е по-силна, а залозите са дори още по-високи.

Можете да се запознаете с анотацията на първа книга и любителско ревю в блога ТУК