Пародия на Сара Рийс Бренън по сериала „Дневниците на вампира“, епизод 1-ви

Posted: август 16, 2012 in Пародии на книги и телевизия

ОУПЪНИНГ ОТ  ФИЛМ НА УЖАСИТЕ – ДВОЙКА Е НА ПЪТЯ С КОЛА В НОЩ, КОЯТО Е НАПЪЛНО В СТИЛА НА ФИЛМ НА УЖАСИТЕ. Умират. Шокиращо.

СТЕФАН:  Мило дневниче, аз съм един страдащ вампир, който пише в своя дневник за дама, която иска да преследва.  Приблизително през 1864 създадох емо-културата.

ЕЛЕНА: Мило дневниче, животът е труден. Но може би ще стане по-лесен?

АЗ: Тъй като Елена е героиня в сериал, подозирам, че няма.

ЕЛЕНА:  И тъй, дръзка ми най-добра приятелко, какво ново покрай теб?

БОНИ: Ще правя прибързани шеги за това, че съм медиум, без да съм наясно, че съм в свръхестествен сериал и скоро ще бъда…. Аааа, гарван!

КОЛА: спира с изскърцване на спирачки

БОНИ: Не предвидих по медиумски, че гарванът ще наруши много правила за движение по пътищата.

ЕЛЕНА: Извини ме, трябва да отида да се накарам на брат си в мъжките тоалетни.

БОНИ: Е, аз си нямам грижа. За което, в този сериал, благодаря Богу! Просто ще си стоя и ще гледам как новото момче по вампирски хипнотизира рецепционистката.

ЕЛЕНА: Джеръми, взимаш наркотици, как можа!

ДЖЕРЪМИ: Много съм объркан. Преминавам през много промени! В книгите бях твоята четири годишна сестричка!

АЗ: Писането на емо-работи от страна на Елена в дневника й ме разсея от факта, че тя е типа момиче, което ще нахлуе в мъжката тоалетна, за да разиграва сцени до писоарите.

image

СТЕФАН: Елена, момиче на сърцето и дневника ми! Никога не съм мислел, че ще се срещнем по подобен начин!И по-конкретно на подобно място като мъжките тоалетни. Когато го планирах в дневника си, бяхме в бална зала и ти носеше тънък муселин, но без значение, здравей, обичам те!

ЕЛЕНА: Здрасти, сладък.

ДЖЕРЪМИ: Вики,  диво момиче, с което се свалям цяло лято, убеден съм, че не си ме използвала за свободен достъп до наркотици!

ВИКИ: Да, относно това…

ЕЛЕНА: Аз пък ще си драскам в дневника на гробищата. Имам чувството, че новия мой човек наистина си пада по емо културата.

ВАМПИРСКА ФИГУРА: призовава силите на гарван и дори още по-мистичните сили на сухия лед. 

ЕЛЕНА (тичкайки на сляпо и блъскайки се в Стефан) Следиш ли ме?

СТЕФАН: Елена! Не! Никога! Само в смисъл, че те следвам наоколо, водя каталог на всяко твое днижение с надеждата да ме обикнеш!

СТЕФАН: Мило дневниче, говорих днес с Елена, в истинския живот, а не само в главата си! Но след това тя ми показа порязване на крака си и аз бях така слаб, тя миришеше така вкусно и просто трябваше да избягам. Така нещастен съм. Написах поема за това. Е, две строфи… Елена се римува трудно. „Аз съм чудовище, Елена.!Изпий за мен коктейл от върбена!“

МИТОЛОГИЧЕН МОМЕНТ: върбинката е смъртоносна за тези вампири, като слънцето ако ги няма магическия им пръстен.

СТЕФАН: Здравей, Елена, просто исках да ти върна дневника ти.

ЕЛЕНА: Откъде знаеш къде живея? Прочете ли дневника ми?

СТЕФАН: Елена, никога не бих нахлул тъй в твоето лично пространство. И знам къде живееш, понеже те следвам наоколо, водя каталог на всяко твое днижение с надеждата да ме обикнеш от месеци насам! Боже, дръж се.

ЗАК: Чичо Стефан! Не знам дали да съм по-обезпокоен от факта, че брутално убиваш хора или факта, че аз, очевидно в средата на трийсетте си години, се обръщам към теб с „чичо“, а ти романтично преследваш едно съкрушено дете от гимназията.

СТЕФАН: Моля те, чукай, когато влизаш в стаята. Преобличах се за първото си парти в гимназията.

КАРЪЛАЙН: Здравей, Стефан, добре дошъл на партито! Може ли да те насоча към друго парти? Във, вероятно, панталоните ми?

СТЕФАН: Карълайн, Карълайн, спри да се излагаш, лицето ти го няма на плакатите на сериала.

АЗ: О, не, сериалче, не искаш да мразя Карълайн, понеже е руса и клюкарства и е директна с джентълмените, нали? Защото никое от тези неща не е лошо, сериалче, моля те не бъди гадно, сериалче…

ЕЛЕНА: В духа на леките разговори по партитата, един път моите родители паднаха от мост и умряха, а аз бях на задната седалка и оживях.

СТЕФАН: Това е такава изненада за мен. По никакъв начин не съм наясно с всеки детайл от живота ти. По никакъв начин.

ЕЛЕНА: Връзката ми с Мат? Е, просто липсваше искрата. Защото, разбираш ли, това, което наистина ми вдига оборотите е мъж с набърчени вежди, тъмно минало и дневник.

СТЕФАН: О, Боже, защо трябва разгорещяването на вампира да си проличава по очите, а не по панталоните? ЗАЩО ОЧИТЕ, А НЕ ПАНТАЛОНИТЕ?

ЕЛЕНА: Стефан, да не би да си имаш някакви секси проблеми с контактните си лещи?

ТАЙЛЪР: Вики, сестро на най-добрия ми приятел Мат, какво ще кажеш да правим секс облегнати на дървото?

ВИКИ: Не.

ТАЙЛЪР: Съжалявам, какво каза?

АЗ: За негов късмет, актьорът, който играе Тайлър, в моето съзнание се припокрива с един от героите в книгите ми, тъй че съм благоразположена към него. Но все пак това е чисто лична реакция и всеки друг може да се почувства готов да мрази Тайлър ако пожелае.

 

ВИКИ: Партито започна невероятно, бях тормозена до едно дърво, а сега какво следва, вампиииири ааа, аааа.

ДЖЕРЪМИ: Значи аз намерих Вики в гората, кървяща от врата?

СТЕФАН, по средата на тълпата: По никакъв начин не съм отговорен за шокиращото престъпление и искам да изглеждам изцяло невинен. Но, ъъъ… спомних си, че оставих котлона включен.

ЗАК: Още една атака, Стефан? Защо продължаваш да нападаш хората? Защо продължавам да крещя на вампир, за когото смятам, че е излязъл от контрол убиец? Имам толкова много въпроси!

СТЕФАН: Имам заподозрян. Горе долу ей толко висок, със скули на убиец и черти на лицето на убиец. Убиец горе-долу така, добре го описва…

ДЕЙМЪН: Да не би някой да ме спомена? Здрастиии.

ДЕЙМЪН: Ние сме братя. Да го направим заедно.

СТЕФАН: МОЛЯ РАЗЯСНИ ТОВА ТВЪРДЕ ОБЕЗПОКОИТЕЛНО ТВЪРДЕНИЕ.

ДЕЙМЪН: Да убиваме хора! Като например специално новото ти гадже.

СТЕФАН: К’во ще кажеш да взема да те метна през прозореца?

ДЕЙМЪН: К’во ще кажеш да ти се подигравам и да ти взема пръстена, единственото нещо, което те предпазва от сигурна смърт на слънчева светлина?

СТЕФАН: Защо аз да не мога да имам хубави вещи?

ДЕЙМЪН: Защото живея само за да те тормозя. Никой не е в безопасност. Аз съм смъртта, която ходи из нощта. Ето ти го пръстенчето, дори няма да се преструвам, че ти го взимам, пази се безценно ми малко братче. Няма нито едно останало чувство в смъртоносното ми сърце! Измама, лъжа! Лъжа, измама! Много странни лицеви изражения! Няколко жеста с ръце! Какво схвана от тази интеракция?

СТЕФАН: Ти си зъл?

ДЕЙМЪН: Отлично

ВИКИ: Бях нападната от вампир

МАТ: Виждам, че в болницата ти дават качествени наркотици.

КАРЪЛАЙН: Знаеш ли какво е гадно, Бони? Да не си главната героиня. Винаги да губиш в сравнение с нея! Тя винаги прави правилното нещо! Момчетата винаги я харесват, като на магия! Наратора одобрява действията й!

БОНИ: Като редовна и лоялна най-добра приятелка, това не мога да го коментирам.

АЗ: Боже мой, не е предвидено да НЕ харесваме Карълайн. Което е добре, понеже аз вече я харесвам.

КАРЪЛАЙН: Чудя се дали проблемите ми със самочувствието някога ще ме отведат на лошо място.

ДЕЙМЪН: Да не би някой да ме спомена? Здрастиии.

СТЕФАН: Когато вампир харесва момиче…

 

ЕЛЕНА: И момиче харесва вампир…

СТЕФАН: Понякога те просто трябва да изразят чувствата си…

ЕЛЕНА:  По най-проницателния и трогателен начин, който е възможно.

СТЕФАН & ЕЛЕНА: пишат синхронизирано в дневниците си. 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s