Интервю със Сюзан Колинс за „Игрите на глада“

Posted: август 7, 2012 in Новини и интервюта от автори

Преди няколко години стабилна публика от учители и деца си паднаха по Отвъдземните хроники, поредица, подобна на Страната на чудесата, в която момче на име Грегор открива магична вселена под Ню Йорк. А сега светът бе запленен от начина на разказване на Сюзан Колинс и от поглъщата антиутопия Игрите на глада.

Наравно с успеха на поредицата за тийнейджъри в постапокалиптичните Щати, принудени да се бият до смърт по телевизията идват и неизбежните предизвикателства и дискусии за това с какво трябва да се справят децата. Но с публикуването на Сойка-присмехулка, книга трета и последно заглавие, Игрите на глада са по-популярни отвсякога. Сюзан спори, че не само децата могат да съперничат на сложните теми в книгите, но ние трябва да говорим с учениците за насилието, войната и трудното търсене на реалност в свят, управляван от медиите.

Игрите на глада са популярни силно и сред момчета, и сред момичета. Защо смяташ, че е така? 

Когато и да напиша някоя история, аз се надявам да привлека и момчетата, и момичетата. Но може би най-просто казано в книгите имаме женски главен герой и гладиаторска история, която традиционно включва мъжкия пол. Или, знам ли, може би футуристичната мрачна природа на историята е повече от това. Мен не би ме било грижа кой е главния герой в една добра антиутопична история. Нали разбирате какво искам да кажа?

Кой е бил най-запомнящия се отговор, който си получавала от училели и деца?

Едно от най-запомнящите се неща, които съм чувала е, когато някой ми каже, че книгите ми са получили доброволни читатели. Казват ми „Знаеш ли, има едно дете, което не би докоснало книга, а родителите му го намират под одеалото с фенерче след времето му за лягане, защото не можел да изтърпи да прочете какво ще стане в следващата глава“. Това е най-доброто чувство! Мисълта, че може да си допринесъл за радостта на децата от четенето.

А кой допринесе за твоята любов към четенето и писането? 

В пети и шести клас отидох в училище с отворена класна стая. И учителката по английски, госпожица Вейнс, беше чудесна. В дъждовните дни тя  забираше всички, които бяха заинтересовани настрани и ни четеше Едгар Алън По. Помня как всички ние седяхме с широко отворени очи, докато тя ни четеше „Сърцето клеветник“ или „Маската на Червената смърт“. Не смяташе, че сме твърде млади, за да ги чуем. И прикова вниманието ни. Това ми направи огромно впечатление.


Само ако можехме всички да познаваме госпожица Вейнс! Как успокояваш възрастните, които са обезпокоени от тематиката ти? 

Мисля, че зависи как го представиш. Децата биха приели всякакъв брои работи. Отвъдземните хроники – които писах за деца на същата възраст, на която съм била аз, когато госпожица Вейнс ми е чела Едгар Алън По – включват смърт, загуба и насилие. В третата книга има биологична война, в четвъртата геноцид, а в петата – доста графична война. И се чудех дали в някой момент това ще се превърне в проблем. Не толкова за децата, а за родителите или училището. А никога не изглеждаше да се случва. Мисля, че някак си, ако поемеш на това пътешествие с мен от самото начало, един вид свикваш с малко по-насилствените елементи и си подготвен за предстоящото.

Какво те привлече в писането на фантастика?

Разказването на история в свят от бъдещето ти дава свободата да изследваш нещата, които те безпокоят в съвремието. Така че в случая с Игрите на глада, неща като обширното неравноправие в състоянието на хората, силата на телевизията и как тя влияе на живота ни, възможността правителството да използва глада като оръжие и първото и най-важно за мен – темата за войната.

Войната изглежда много важна тема за теб. 

Баща ми беше във военовъздушните сили и ветеран от Виетнам. Беше във Виетнам в годината, когато бя на шест. Отвъд това той беше доктор по политически науки, военен специалит и много добре образована личност. И говореше с нас за войната от доста ранна възраст. Беше много важно за него ние да разбираме нещата мисля, че и заради това, което е правил, и заради преживяното.

Ако отидеш на бойното поле с него, няма да е само за да си стоиш там. Ще чуеш какво е довело до тази война и за конкретната битка, която се състои тук, както и какви ще са последствията. Не беше като, „Хей, ето ти бойното поле“. Беше по-скоро „Хей, ето ти история.“


Как войната се свърза с тревогите ти за телевизията и най-вече за реалити предаванията? 

Игрите на глада са реалити програма по телевизията. Екстремна, но именно такава. И докато смятам, че някои реалити шоута могат да успеят до известна степен, има я още и тръпката от воайорството, да гледаш как хората са унижени или докарани до сълзи от физически страдания. И това намирам за доста обезпокоително. Има го този потенциал за десенсибилизирането на аудиторията (правенето й по-малко чувствителна), така че когато видят истинска трагедия по новините, това няма ефекта върху тях, който би трябвало. Всичко се слива в една програма. И мисля, че е много важно не само за младите хора, но и за възрастните да се уверят, че правят разлика. Защото смъртта на сражаващите се  във войната с Ирак войници няма да спре по време на рекламите. Не е нещо фабрикувано, не е лъжа. А е истинския живот.

Как смяташ, че учителите могат да помогнат на децата да бъдат по-съзнаващи за рисковете на медията, която консумират?

Е, първото различие е кое е истинско и кое – не. Писала съм за детската телевиция дълго време и знам, че много малките деца нямат капацитета да правят тази разлика. Но когато децата растат, трябва да седнеш очи в очи срещу тях и да кажеш, „Знаеш, че това е игра, знаеш, че е измислица.“ и да се увериш, че те разбират. След това трябва да им обясниш, „Това са Новините, това е истинско“. Така че децата да разберат, че нещо, което е шоу не е същото като цунами.

Това е екстремен пример, но те трябва да знаят, че не всичко е разни неща, случващи се в тази телевизионна кутия и, че можеш да включваш и изключваш телевизора. Че има истински живот, който не свършва докато се въртят рекламите.

Телевизията не е единственото място, на което децата да направят тези разлики.

Абсолютно. Има безкрайно количество материали из интернет. Както и филми. Децата отделят толкова време на екрана, а е обезпокоително. Знам колко презаредена мога да се почувствам понякога. Когато бя дете Новините бяа нещо различно от отделните ТВ програми. А сега имаме стотици канали и безбройни работи за кликване из мрежата. И не знам дали всичко не започва да добива тъждественост.

Мислиш ли, че децата от истинския свят имат същите възможности като героинята ти, Катнис, да променят нещата в обществото?

Интересното при Катнис е, че когато историята започва, тя не е съвсем наясно с политиката. Има неща за света й, които познава като верни и неверни.  Но никой никога не я е образовал в тази насока. Не е в интереса на Капитола тя да знае каквото и да било от политика. И има един-единствен ТВ канал, който е напълно контролиран от Капитола. Така че тя се бори да схване всичко през поредицата, а това си е доста трудно, защото никой не го намира в неин интерес да я образова. 

Така че това е интересно, тъй като въпреки че нейният случай е екстремен, мисля, че всички ние трябва да работим, за да разберем какво става. Трудно е да се добереш до истината и след това да я поставиш в една по-голяма перспектива.

Ти трябва да свършиш работата.

Точно така. И понякога нямаш инструментите, с които да свършиш работата, понеже не можеш да удостовериш това, което ти е представено. Трябва да го приемеш на доверие или да поставиш под съмнение нещо, което виждаш по телевизията или онлайн. Така че трябва да работиш усърдно по това първо на първо да решиш кое е истина и представя откровено нещата. А след това да си оформиш мнение по въпроса, после евентуално и да предприемеш действия. Объркващо и трудно е.


Такова е! Какъв съвет отправяш към младите писатели?

Много хора казват на писателите да пишат за това, което познават. И това е добър съвет, понеже ти дава много неща, които да очертаеш. Но аз винаги обичам да добавям, че трябва да пишат за нещата, които обичат. И под това имам предвид неща, които ги завладяват и вълнуват лично.

Игрите на глада са пълни с неща, които ме интригуват, знаете, антиутопията, има деца, има гладиатори, има война и генетични мутации. Отвъдземните хроники има фентъзи, животни, битки с мечове. И ако пишеш за нещата, към които изпитваш плам е много по-лесно да се пише.

КАКВО МИСЛЯТ ДЕЦАТА

Какво отговарят учениците, попитани какво мислят за Игрите на глада

Игрите на глада

„Никога не знаех какво ще се случи в следващия момент от тази история, относно момиче, което се озовава в битка за живота си в едно жестоко състезание. Дори и на моменти да бе малко по-напрегнато, цялостната история беше така интересна, че сега Игрите на глада ми е любима книга“ – Маделин Ф., Камарило, Калифорния


Възпламеняване

„Семейството на Катнис е в опасност, но тя осъзнава, че не може да спре безумието, което е започнала. И на върха на всичко това има ново завъртане в Игрите. Възпламеняване е пълна с изненади, екшън и вълнение. Няма да сте способни да оставите тази книга.“ – Клоуи, Камарило, Калифорния.

 

Сойка-присмехулка

„В Сойка-присмехулка Катнис пренася битката извън арената. Присъединява се към бунтовниците от Окръг 13, за да се опита да накара другите окръзи да се съюзят и да презвемат Капитола. Беше страхотен завършек на поредицата и може би най-любимата ми от книгите“ – Мат Х, Ню Йорк.

 

ПРОЧЕТЕТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ТРИЛОГИЯТА ПОД ФОРМАТА НА НЕЩО КАТО РЕВЮ В БЛОГА

ПОСЕТЕТЕ РАЗДЕЛА, ПОСВЕТЕН НА ИГРИТЕ НА ГЛАДА КЪДЕТО ЩЕ НАМЕРИТЕ ИНТЕРЕСНИ ДИСКУСИИ, ИНФОРМАЦИЯ ЗА КНИГИТЕ И ФИЛМА И ИГРИ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s