Интервю с Мелиса де ла Круз за „Синя кръв“

Posted: май 3, 2012 in Новини и интервюта от автори

От Хиперион: Мелиса Де ла Круз е авторка на бестселъра за тийнейджъриThe Au Pairs и съавторка на романа за възрастни „Как да станете известни за две седмици и по-малко“ (Балънтайн, 2003).

Редовно пише за списания Мари Клеър, Готам, Хамптънс и Лайфтайм и е съдействала на Ню Йорк Таймс, Гламор, Алур и Максуинис.

Прекарала е известно време като журналистка, покриваща клубните сцени в Ню Йорк, а сега живее в Лос Анджелис със съпруга си. Мелиса Де Ла Круз не е със синя кръв, но познава хора, които са…

Може ли да ни разкажеш за своя път към публикуването? Някакви спринтове или спънки по него?

Винаги съм искала да бъда писател, откак се помня. Но когато се дипломирах в Колумбия приех работа като компютърен консултант, понеже тя щеше да ми помогне да живея в Ню Йорк и написах първия си роман, докато работех за Банкер Траст. Пишех на работа и по време на уикендите. Чувствах се, че трябва да „изпиша“ пътя си вън от корпоративния свят и чувствах голямо чувство на отчаяние. Бях добра в програмирането на компютри, но колкото по-дълго стоях в корпоративните среди, знаех, че ще ставам по-депресирана.

Винаги съм искала да пиша книги, така че никога не ми хрумна наистина да се опитам да се уредя на работа в списания или издателства. Исках да пиша книгите, не да ги редактирам. Завърших първия си роман на 22 години и го разпратих на около двайсет агенции, които открих чрез Пазара за писатели, спазвайки указанията на този Пазар.

Трима агенти ми отговориха благосклонно и се свързах с агента, който продаде Auntie Mame преди двайсет години. Той ме подкрепяше много, но не се оказахме способни да продадем романа.
Но успя да го предаде в ръцете на Джеф Клоске, който тогава беше младши редактор за Литъл Браун (той откри Дейвид Седарис и Дейв Егърс и сега е главен редактор на Ривърхед). Джеф ми се обади, каза, че няма да купи книгата ми, но е видял нещо в начина ми на писане и иска да поговорим за кариерата ми. Бях смаяна и силно развълнувана. Посъветва ме да започна да пиша за списания, понеже е голяма рядкост публицистите да купят книгата на напълно непознат човек. Накрая публикувах първото си есе в Ню Йорк Прес през 1996 година и покривах модната секция за тях години наред, след което продадох първия си роман, адулт книга със заглавие „Котешкото Мяу“ ( издадена 2001 година) на Саймън и Шустър през 1998 година.

До тогава вече пишех за тонове дамски списания. И все пак още се придържах към дневната си работа – бях при Морган Станли дотогава. Напуснах точно преди „Котешкото Мяу“ да бъде публикувана през 2001 година и никога не погледнах назад. По това време вече пишех на пълен работен ден. Публикувах и нехудожественият чиклит „Как да станете известни за две седмици и по-малко“ и по време на книжното турне за тази книга получих обаждане от Саймън и Шустър. Пазарът за юношеска литература имал рязък наплив и дали съм искала да пробвам своето писане в ефектни книги за тийнейджъри? Бях голяма фенка на „Клюкарката“, така че веднага приех възможността. The Au Pairs бе публикувана 2004-та година и това беше книгата, променила живота ми.
Преди това книгите ми за възрастни се продаваха добре, но Au Pairs се продаде изключително добре и отвори всички онези врати за мен. Хиперион попитаха дали искам да се пробвам в хоръра и аз се занимавах известно време с идеята да направя мрачна фентъзи книга, и ето как се появи Синя кръв.

За Саймън и Шустър също имам нова мрачна поредица, развиваща своето действие в Ел Ей и се нарича „Ангелите от булевард Сънсет“, както и социалната сага за седмокласничките „Ашли“ и поредица на име „Социален живот“. Разбира се и още книги от Синя кръв!

За тези, които не са запознати с твоята работа, ще разкриеш ли някои заглавия?

Най-популярните книги, които съм писала са The Au Pairs и поредицата „Синя кръв“. The Au Pairs се съсредоточава върху три различни момичета, които работят в Хамптънс като бавачки в богаташки семейства, гледайки деца през деня и ходейки по купони нощем. Наистина действието се развива бързо и е забавно, има много романс и драма, както и социална сатира. Държа правата тад тази поредица заедно с Алой. Останалите ми книги са си изцяло мои.

Синя кръв е относно група нюйоркски тийнейджъри, които разкриват своя таен произход – те са вампири със синя кръв, паднали ангели, които са обречени да живеят на земята.

Ангелите от булевард Сънсет е поредицата ми, развиваща действието си в Ел Ей и засягаща група тийнейджъри в града, които се опитват да се преборят със злия култ, който се опитва да примами своите членове чрез интернет. Освен това се отнася и до рокендрола и славата с привкус на много секси романси и драми.

Ашли е най-новата ми поредица и беше много забавна за написване, отнася се за четири момичета, три от които се казват Ашли и са най-популярните в прогимназията, а четвъртата е Лорън, която се превръща от зубрачка в богиня и иска да унищожи царуването на Ашлитата, за да направи седми клас едно по-добро място.

Освен това правя крачка и в света на възрастните с последната си книга на име „Момичета, които харесват момчета, които харесват момчета (Дътън, 2007) и колекция от есета, редактирана от добрия ми приятел Том Долби, относно връзките между хетеросексуални жени и мъже гейове. Имаме звезни писатели в тази колекция, като Синди Чъпак, Саймън Дуунан, Джиджи Грейзър и Андрю Соломон измежду много други баснословни имена.


Поздравления за успеха на поредицата „Синя кръв“! Ще ни разкажеш ли за главната история?
.
Благодаря много! За мен е награда, че „Синя кръв“ си намери такава публика. Това ми е много на сърце. Историята е централизирана около група тийнейджъри – Скайлър Ван Алън, от някога великото и внушително семейство, което е стигнало до трудни времена; най-добрият й приятел Оливър Хазартът Пери, сладур, който предпочита да посещава музеи, отколкото игрището за лакрос; Мими и Джак Форс, най-богатите и известни близнаци в Манхатън със стрънна и потайна връзка и Блис Люлин, прехвърлена от Тексас и преживяваща странни епизоди на дежа вю и заплахи.
Те са най-новото поколение на имащите Синя кръв, които проследяват рода си до пътниците на кораба „Мейфлауър“ и са подобрените преродени паднали ангели, които са били изхвърлени от Рая с Луцифер и са обречени да живеят на Земята.
Точно когато започват да откриват своите нови сили, нещо или някой започва да ги преследва. Те трябва да открият кой или какво – нима заплахата от онези, имащи Сребърна кръв, вампирите, които се хранят с вампири, се е завърнала отново?

Какво беше първоначалното ти вдъхновение да напишеш тази книга?

Прочетох в интернет веднъж, че всички онези знаменити американски родове като Рузвелт, Буш, и също известни хора като Мерилин Монро и дори Опра са потомци на хората, които са дошли с кораба „Мейфлауър“. И си помислих, ами какво ако цялата им сила и влияние е защото са безсмъртни? Те са вампири, разбира се! А аз, разбира се, съм много прозаичен писател (смее се), тъй че синьокръвните всъщност ИМАТ синя кръв.


Какво беше разстоянието от време между хрумването за „Синя кръв“ и публикуването й и какви събития се случиха по време на извървяването на този път?

Мисля, че ми отне около година между зараждането на идеята и публикуването на книгата. Отне ми около три месеца да я напиша, но ми отне около шест месеца дори да я измисля. Написах всички сюжетни линии и митологията и персонажите, преди да напиша книгата.

Главното събитие за мен беше да открия мистерията Роаноук – връзва се толкова добре с историята. Мисля, че бях наполовина готова с написването на книгата, когато открих историята за отдавна изгубената колония на Роаноук. Беше сякаш ми е светнала крушката. От там насетне беше като състезание към финала! Не можех да пиша достатъчно бързо.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s