Team Human, Sarah Rees Brennan, Justine Larbalestier


Team Human

Само защото Мел живее в Ню Уитби, град, открит от вампири, това не значи, че лично е запозната с всеки от немъртвите. Те си стоят в своята част на града; тя стои в своята.

До деня в който един вампир не се появява в гимназията й. Още по-зле, най-добрата й приятелка, Кати, явно започва да се влюбва в него. От Мел зависи да спаси Кати от грешка, за която би могла да съжалява цяла вечност.

А освен, че иска да помогне на Кати (независимо дали последната иска или не), Мел разследва мистериозно изчезване, за да помогне на друга приятелка и открива, че изпитва влечение към едно конкретно момче, желаещо да се превърне във вампир.

Комбинирайте всичко това с ексцентрично ченге-вампир, брой от интересни романтични преврати и тук-таме по някое зомби и скоро Мел затъва до шия в приключение, което е по равно невероятно и въздействащо.

Известни авторки като Джъстин Ларбалестиър (Лъжкинята) и Сара Рийс Бренън (Лексиконът на демона) влизат заедно в отбор, за да създадат една духовита и трогателна история за студени вампири, топли приятелства и промените, които подлагат на тест любовта.

„Теми за откровено приятелство и свободата да избираш, съчетани със зомбита, инцидентни романси и разнообразни комплексни персонажи, както и остроумни забавни диалози създават едно забавно четиво, в което се открива неочаквана дълбочина“

Пъблишърс уийкли ★Най-добри книги за лято 2012

„Без значение от кой от тийм сте, тук има персонажи, за които ще викате. Съспенс, хумор и романтика. Team Human има всичко!“

Клаудия Грей, автор на Ню Йорк Таймс на поредицата „Евърнайт“

„Не бих могла да бъда по-голям фен на тази книга, дори и ако имах униформата на мажоретка с надпис  Team human … брилянтно, забавно, остроумно и емоционално!

Рейчъл Кейн, Ню Йорк Таймс автор на поредицата за Морганвилските вампири

Ревю от Thea:

Първата ми реакция, разбирайки, че това е поредната книга за вампири беше „Е, стига де, обичам вампирите, но с толкова много книги за тях е трудно да намериш наистина добри… А и стана пълна комерсиализация!“ И, разбира се, със страх и ужас потърсих вечното като самото вампирско безсмъртие сравнение-клише със „Здрач“…

Голяма грешка ще бъде да се направи такова!

Първото, което трябва да знаете – не трябва да приемате тази книга като някаква блудкава вампиро-любовна история, в чиято е заложена като генерална идея колко е важно да си намериш гадже…

Тази действително забавна самостоятелна книга започва лековато, приковава интереса и само миг по-късно навлиза в неподозирани дълбочини, засягайки актуални и общочовешки теми… Така де, заглавието Отбор „Човек“ си е доста показателно за това какви въпроси биха могли да се разгледат.

Споменах ли самостоятелна книга? Да, това всъщност беше първото, което ме накара да й посегна… Първото, което Team Human сякаш ми нашепна беше „аман от дълги поредици, вижте ме мен, аз съм една книжка, в която всичко започва като отгърнете първата корица и приключва, докато стигнете до задната…“ Което ме накара да се ентусиазирам. А и стигайки до задната корица действително се убедих, че това е една силна самостоятелна книга, която съумява със своите 352 страници да бие по точки километрични и доста известни поредици от други популярни автори…

И така, второто, накарало ме да се зачета в съвместния творчески труд на Сара Рийс Бренън и Джъстин Ларбалестиър беше резюмето, което веднага ме накара да си помисля: О, това ще бъде интригуващо! И, най-вече, ще бъде интересно!

Не случайно едната от авторките казва „това е книга, която ще хареса на всички вампохейтъри“, докато другата – „това е книга, която ще хареса на всички вампомани“. И две толкова противоречиви мнения са всъщност абсолютно коректни по един неочакван начин!

Представете си Едуард и Бела от поредицата „Здрач“ (чувам въздишки… и да, да, правя това, което мразя – сравнявам със Здрач…), обаче видени през ироничния поглед на някого, който не е типа човек, увлечен по захаросаните романси, придружени с „цветя и рози“. Някой, който има остър ум, остър език, духовит нрав и напълно сатиричен изказ, който ще ви накара да се смеете. И ще улучи много точно това, което много от вас биха си помислили за дадените ситуации и отношения…

Тоест, Мел, нашата главна героиня е най-добрия възможен агитатор за Отбор „Човек“! Тя не е нито вампохейтър, нито пък от друга страна групи или вампозьор (хора, имитиращи вампирите с ясната цел в живота си, че очакват някой да им предложи „дара на безсмъртието“)

Тя е живо, дишащо човешко същество, което се радва на своята хуманност и биещото си сърце. Не изразява някаква открита омраза към вампирите, но и далеч не е благосклонна най-добрата й приятелка да излиза с излязъл право от средновековието и стегнат като английски лорд вампир, който се появява и обсебва живота и сърцето на Кати… А и на Мел й е малко трудно да се радва за своята приятелка на фона на последните събития включващи разбитото семейство на другата тяхна добра приятелка – Ана, чийто баща е избягал с жена-вампир, изоставяйки семейството си и разделяйки се с дъщеря си чрез текстово съобщение…  А и вампирите не могат да се смеят и като цяло, в съзнанието на Мел оживяват като неспособни на никакви емоции създания на мрака – нещо от друг свят, което не трябва да навлиза в романтични връзки с хора, на които тя държи. Или пък с хората въобще.

Още когато Франсис се появява и проговаря за първи път, става ясно, че с Кати имат повече общо, отколкото би се харесало на Мел.

Кати е мечтателка, тя чете много, ерудирана е и живее в свой собствен свят, като обожава класическата литература и е привърженичка на романтиката.

Франсис е като излязъл от някоя много любима нейна книга, да кажем с авторка като Джейн Остин… Той говори така, сякаш е прекарал последните век-два затворен в своя замък в Лондон, държейки се здраво за маниерите и говорът, които са били актуални горе-долу по времето на елизабетинската епоха… Аз бих го окачествила като говор в стил „like a sir“ – стил, в който Кати, заедно с целия аутфит на Франсис, се влюбва кажи-речи за две секунди. И маниер, който самата тя добива избивайки нервите и на най-спокойния човек… Exquisite and most definitely ravishing!

Звучи ли ви дразнещо поведение? Е, на Мел също… От този миг нататък тя ще даде най-доброто от себе си това просто да не го бъде!

Мел, като една истинска и отдадена с цялото си сърце приятелка е готова на всичко за доброто на Кати, за да й спести тази огромна грешка, за която ще съжалява и която малко по малко е все повече на път да стане непоправима.

И приключението вече е започнало със самата поява на Франсис, а до края на книгата нещата ще стават все по-напрегнати, заплетени и задълбочени, докато не се стигне до грандиозния финал…

А по пътя се появяват неочаквано интригуващи и мистериозни личности, загадки и мистерии, опасности, неочаквани разкрития и дори засилени елементи на хорър, които те изненадват със своето изскачане иззад ъгъла…

Въобще, трудно подлежи на някакъв етикет жанра и същността на романа… Той е сатиричен, той е силно емоционален, той е романтичен, той е драматичен, той е страшен… той е комбинация всичко-което-търсите-в-едно.

Има някои поредици, в които за около 568 326 книги персонажите не успяват да се развият особено… понякога дори закърняват повече с всяка страница.

Тук нещата едновременно се развиват бързо, наситени са с емоции и събития, но и героите успяват да се развият много и, най-вече – да израстнат като личности. Има едно надграждане, а за да се получи то е необходим силен авторов талант, какъвто аз лично вече съм виждала черно на бяло при Сара и нейния „Лексикон на демона“.

Прочитът на Team Human е като едно приключенско пътешествие. Не всяка книга успява да постигне засмукването на читателя в себе си. Създаването на усещането, че ти си там, че тези хора ти стават близки, че се сприятеляваш с тях… Е, този авторов отбор го постига!

Трудно е да останете несъпричастни, независимо от коя страна на барикадата ще се отзовете. Поемате на път с героите и няма да имате търпение, докато не откриете какво ще се случи до края… а веднъж щом го стигнете ви наляга тъга, сякаш си взимате сбогом с добри приятели…

Хм, добре де, най-вероятно не всички ще съумеят да ви станат добри приятели… (признавам си, до последно Франсис и Кати ме убиваха бавно… прииска ми се да стана за малко Ван Хелзинг и да разреша всички проблеми в книгата… аз, аз, същата – любителката на литературните вампири… Но нека обоснова неприязънта си – в книгата нещата са обяснени така – ако превръщането във вампир не протече благоприятно, насреща си можете да получите едно от двете – труп или зомби. Е, аз имах чувството, че Франсис и Кати бяха едни неосъзнати и външно отличаващи се от очакваната визия зомбита… Едни такива зомбита, от които да те хване диабет, колкото и оксиморонно да прозвучи. )

Това, което в началото ме зарадва накрая се оказа едно разочарование – прииска ми се този роман да не е самостоятелен, да има продължение и да прочета още за тези завладяващи персонажи и техните приключения.

Но хубавите неща свършват бързо, както и моят прочит на Team Human, поради който днес се чувствам като парцал, след като до „трети петли“ съм я чела.

„На един дъх“, както се казва – отдавна не ми се беше случвало.

Е, разбрах, че аз съм Team Human, при всички положения. Разгледах всички ЗА и ПРОТИВ, но някак си тази книга събуди в мен любовта към това просто да си човек, с всички наши типично човешки възходи и спадове. Нещо повече, ако Мел бе истинска, бих дала всичко да ми бъде най-добрата приятелка! Само онези, които цял живот са благословени с подобни приятели не осъзнават какво съкровище държат в ръцете си (романът е доказателство за което).

Мел, дори и със своите несъвършенства, със сигурност е приятелката, която и вие бихте искали – тази, която ще мине „през огън и лед“ за вас и ще ви обича безусловно, а и ще ви приеме каквито сте… каквито и да сте!

Но най-важното – ще ви припомни защо е прекрасно да бъдеш човек. С всички слабости на това решение…

А, и да споделя все пак, че въпреки точещите лиги навсякъде по страниците Франсис и Кати, то любов и романтика не липсваше… Да, за мен лично не дойде от тях, колкото и да се разтапяха в обятията си през две-три страници, но…

Има лов стори и тя ще ви нарака  и вие да почувствате трепетите й със своята деликатна крехкост, реалистичност, несъвършеност и, въобще – човечност. Може би, като мен, ще ви накара да си спомните някои ваши моменти от живота и срещи с любовта, защото, за разлика от повечето книги, тя не е в стила (както казва Кит, взимайки на подбив Кати и Франсис) – „О, Хитклийф!“ а е типичното човешко неловко и изпълнено с напрежения, гафове, недоразумения влюбване малко по малко, искрица по искрица… И ще ви накара да се усмихнете.😉

В заключение мога само да допълня, че като цяло това много приятно романче може да задоволи повечето капризи. Различно е, нестандартно е, ще ви донесе различни емоции. По-добре го прочетете, защото си заслушава.

ОЦЕНКА: 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s