Night Prince, Jeaniene Frost


Тя е смъртна, притежаваща мрачни сили…След като един трагичен инцидент белязва тялото й и разбива мечтите й, Лейла никога не си е представяла, че най-лошото тепърва предстои: ужасяваща сила, която й позволява да бъде проводник за електричество и да научава най-мрачните тайни на един човек само с едно докосване.
Лейла е обречена на живот, воден в усамотение… докато създанията на нощта не я отвличат, принуждавайки я да използва своята телепатия и да призове най-скандално известния в цял свят вампир…Той е Принцът на Нощта…Влад Цепеш е вдъхновил вампирските легенди в световен мащаб – но каквото и да правите, не го наричайте Дракула! Способността на Влад да контролира огъня го превръща в един от най-страховитите съществуващи вампири, но враговете му са открили ново оръжие срещу него – красива смъртна жена със сили, равняващи се на неговите собствени.
Когато Влад и Лейла се срещат, между тях пламва страст, която заплашва да погълне и двама им. Ще им коства всичко, което са те, за да бъде предотвратен опитът на враговете им да ги изпепелят.ВЕДНЪЖ ВЪЗПЛАМЕНЕН е началото на новата поредица, която има общо със света от Среднощен ловец, с Влад като главен герой и нов персонаж на име Лейла като главна героиня. На този етап има договор за две книги от тази поредица, с възможността за повече в бъдеще.

Ревю:

Като един почитател на поредицата за Кат и Боунс, Среднощен ловец, аз, естествено, имах изключително големи очаквания за Принцът на Нощта.  Не бих могла да скрия, че изключително общо с това има фактът, че при наличието на такава експлозивна героиня като Кат и необичайно интересният, макар и малко обсебващ и маниакален Боунс, от появата на Влад в Среднощен ловец просто нямам по-голям любимец от него.

Поради това съответно тази книга се очакваше с ентусиазмът, с който едно дете в коледната нощ чака да стане сутрин и да надзърне под елхата.

За начало на коментара ми по тази книга не мога на първо място да не обърна внимание на факта, че Джанин задобрява. Несъмнено е започнала да изгражда своите герои все по-убедително и успешно.

Изключително голямо мое опасение беше смесването на образите на Влад и Лейла с тези на Кат и Боунс. Не рядко се е споменавала приликата между Влад и Боунс. И си признавам, че доста се опасявах как Лейла просто ще се окаже една чернокоса Кат.  Да не говорим, че претърпях силно разочарование от четвъртата книга на Ловеца и таях голяма тревога образът на Влад да не претърпи същият крах като този на Боунс! Признавам, като един капризен читател, това изобщо нямаше да го простя на Фрост…

Но, горе главите! Джанин знае какво прави що става дума за любимия ни Влад Цепеш.

Тя е дала воля на своята фантазия и едновременно с това си е свършила домашната – проучила е каквото е имало да се проучи за живота на легендарния принц. Едновременно с това е съумяла да не се отклонява от вече изградения в Ловеца образ, добавяйки към него щрихите, за които са помогнали проучванията й в дълбоките дебри на историята.

И резултатът от всичко това е, че Влад е какъвто го обичаме – оперен, нахакан, арогантен, суров, строг, но справедлив, хитър, ловък, разумен, дълбоко в себе си способен на трепетни емоции, неустоимо красив и чаровен… И мога много да продължа в духа на fan girl. Истината е, че начинът, по който той балансира едновременно между страховития ужасяващ вампир,  „шоуменът“ (както го нарича Боунс) и онзи Влад, който всъщност е безспорно от „добрите“ и е носител на множество положителни качества. Едновременно с това изцяло липсват лиготиите, на които дори и Боунс понякога е способен.

Красотата в отношенията между Влад и Лейла отчасти е в интригата, поставена от Влад и озаглавена „Аз не мога и няма да обичам“. Няма клетви в любов и сладки лигави приказчичи, всяко чувство се корени в жеста, а не в думата. По уникален начин отсъствието на клишета и баналности ни разкрива все пак без следа от съмнение как Влад се влюбва в Лейла, а съответно, тъй като всичко се случва през нейните очи, ние сме и фронтални свидетели на развитието на нейните собствени чувства.

Тя, сама по себе си,  е един уникално изграден персонаж. За мен лично – по-добра от Кат и личност, която определено би ми се харесала повече.

Получаваме възможността да навлезем в живота й и, обещавам ви, там е интересно.  Лейла е преживяла драми в своя житейски път и е надарена с необичайни способности, чиито най-голям плюс е, че поради своята природа тя е запозната със свръхестественото и необичайното. И поради това ни е напълно спестен банализмът от „о, какъв ужас, вампирите са истински, време е да припадна“.

Лейла е една силна жена, което ще ни стане ясно още от първите абзаци на книгата. Принудена от живота да бъде вечно нащрек тя се справя с драмите на съществуването си и своето проклятие / дарба. Не е възможно да не ни стане симпатична, тъй като не отстъпва на Кат по кураж. Бих казала, че дори я подминава, тъй като докато Кат има предимството на физическата сила, при Лейла то отсъства, но смелостта й не е по-малка покрай този факт. Лесно е да риташ задниците на лошите, когато разполагаш с необходимият арсенал. Но да запазиш разсъдъка си трезв, да маневрираш ловко, да си готов да рискуваш живота си, но да не се дадеш без бой и да не предадеш близките си дори и ако ти коства живота, като през цялото време знаеш, че силите ти са равни на тези на един обикновен човек… Е.

В течение на книгата, разбира се, Лейла ще научи, че нейното „проклятие“ всъщност би могло да се използва и като дарба, в нейна полза и оръжие срещу врага, което ще й даде нужното преимущество, съответстващо на дръзката й смелост.

Необичайните й качества са това, което още на първо време ще я направи интересна за Влад, макар и винаги да съществува подозрението дали той не е заинтересован от нейната дарба, обърната в ролята на негово лично оръжие. Между тях пламва искрица, която бързо ще прерастне в пожар, а сложността на отношенията им ипостоянните обрати в тях ще ни накарат трепетно да разгръщаме страниците, естествено очаквайки с нетърпение развръзката.

Вярна на себе си авторката няма да хвърли много баластра по отношение на драматизма. Действието е стегнато, върви гладко и, заедно с приличните описания, достатъчни, за да създадат необходимите атмосфера и обстановка, всичко е кратко и ясно. Без излишни отклонения, без ненужно разтягане във времето и пространството. Поради което и книгата се чете на един, максимум два прочита.  И, естествено, няма как читателят да не остане жаден за още…

ОЦЕНКА: ★ 

______________________________________

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s