Eternal Kiss of Darkness, Jeaniene Frost


Вечната целувка на мрака / Eternal Kiss Of Darkness

Частния детектив от Чикаго Кийра Грейслинг трябваше да продължи да върви напред. Но чувството й за дълг отказваше да й позволи да игнорира стенанията на болка, идващи от една изоставена къща точно преди зазоряване. Внезапно тя се озовава в свят, който си е представяла единствено в най-лошите си кошмари.
В центъра на всичко е Менчерес, спиращ дъха вампир повелител, който смята, че е видял всичко през живота си. Тогава се появява Кийра – тази безстрашна, красива жена, която рискува смъртта си, спасявайки го. Макар да изгаря по нея, да задържа Кийра в живота си означава да рискува жиивота й, но пък да я отпрати е немислимо.
Но докато опасността се приближава, Менхерес трябва да избира между жената, за която копнее и прегръщането на най-мрачната магия, с помощта на която да срази враг, твърдо решен да го унищожи.

Ревю:
Ако не друго, то тази книга ми разкрива, че Джанин Фрост е един изключително талантлив създател. Да, правилно го написах – не автор, а създател.
Не съм вярвала, че някога ще имам подобно мнение, тъй като не обичам особено Кат и Боунс…
Но ето, че Джанин доказва, че нейният талант не се ограничава само до тях, а е напълно способен да ги надскочи, тъй като самостоятелната книга спин-оф, посветена на Менчерес и как той преоткрива себе си и способностите си да чувства нещо истинско е един истински шедьовър.
Книгата те грабва от първите думи, които ще ти каже, завърта те в магичния си свят по същия начин, по който Кийра се оказва въвлечена в света на Менчерес.
А това е един изключително интригуващ свят, несъмнено. Не се успокоих, докато не стигнах до края, а когато го стигнах изпитах съжаление, че няма да има повече от тази страхотна двойка.
Понеже Кийра и Менчерес са невероятни и като отделни личности, и като екип. Допълват се по един красив начин, чрез който всеки дава на другия това, което му е липсвало, а не е ли любовта именно това?
Героите преминават през много и всевъзможни изпитания – и от физически характер, и на душевна почва.
Времето сякаш ги притиска, както и враговете им и обстоятелствата, но въпреки това в напрегнатата надпревара тяхната красива история успява напълно да разцъфне и да се разгърне. И това е така, защото намирайки се те пасват един с друг така идеално, сякаш им е писано да бъдат заедно, макар и да минава малко време, преди да го осъзнаят.
Няма никаква нужда от разтягане на локуми и излишна баластра – качество на Джанин като автор, за което винаги съм й се възхищавала като привърженик на стегнатото действие в книгата и умерените дози от всичко по малко.
Динамиката не напуска страниците на книгата нито за миг – от момента, в който Менчерес се вижда принуден да вземе Кийра със себе си до самия край на историята.
Това е точно от онези книги, които не биха се съгласили да те оставят на мира, докато не им видиш сметката.
Винаги съм подозирала, че Менчерес има много какво да ни покаже отвъд това ,което виждаме през погледа на Кат. А и някак си сякаш обикновения читател не успява в поредицата Среднощен ловец да се абстрахира от мнението на Кат, не осъзнава напълно, че тя не е съвсем непредубедена и нейната преценка не е мерилото за самата истина – това е рискът с книгите, които имат един-единствен наратор и се водят от първо лице.
Но във Вечната целувка на мрака Менчерес получава своя шанс сам да ни се покаже, а освен това успяваме да го видим и през очите на Кийра. И, макар тя също да не е безпристрастна, ние виждаме всичко онова, което я кара да се влюби в него, а покрай това и ние няма да останем безучастни към мрачния красавец…
Менчерес е една изстрадала личност, вечно самонаказващ се и носещ тежкото бреме да бъде отговорен за толкова много хора и събития. Изпитва затруднения да излезе от миналото, а и, нека си го кажем, така наречените му приятели (особено в лицето на Кат и Боунс) никак не помагат, припомняйки му постоянно къде и с какво ги е издънил.
Единствените  появи на Кат и Боунс в тази книга са били все за да ме издразнят до непоносимост към тях. Винаги осъждащи своя приятел и вечно готови да помислят по-лошото за него, вместо първо да допуснат по-положителното, те просто успяха да ме вбесят и да ми се прииска да късам страници.
Виждайки ги през чужди очи, Кат и Боунс успяха да ми станат още по-неприятни и от прочита на Обречена на ранен гроб (книга четвърта от Среднощен ловец). Особено с вечната си вяра, че те държат някакво превъзходство над останалите, които пък от своя страна сякаш са им длъжни с нещо винаги да мислят за тяхното добруване.  Никога не са способни да видят и оценят жертвите, които се правят за тях, а Менчерес прави много такива. Просто нямаше какво да ми хареса в тях, докато се опиваха в собствените си предразсъдъци към съдения твърде строго някогашен фараон.
Не можа да не ми направи впечатление и друга черта, изтъкваща превъзходството И благородството на Менчерес. Докато Боунс за почти всичко тича при него още от втора книга насам, то Менчерес беше готов по-скоро да си прехапе езика, отколкото да потърси помощта на Боунс. И дори когато накрая не видя друг избор освен да го стори, той направи и невъзможното да държи своя приятел и жена му в пълна безопасност, и то не само защото това беше необходимо, за да се погрижи Боунс за всички техни подчинени…
Общо взето, черна несправедливост в моите очи – цялото отношение, което Менчерес винаги е получавал.
И да не споменавам, че Влад (да, всеобщия любимец се появява и тук) засега е единствения, който го е нарекъл открито „приятел“, но аз винаги съм твърдяла, че Влад е в пъти повече от Боунс…
Да не навлизам в тези силно палещи теми, а да се върна към мнението си за книгата.
Това четиво със сигурност е нещо, което с голямо удоволствие бих препрочела. Харесаха ми идеите в него, динамиката на действието, развитието на чувства и характери, жертвоготовността в името на любов и семейство… все неща, които ценя високо в една книга… само злодея малко куцаше, но не беше никак зле измислен като цяло… просто беше малко предсказуем след първата поднесена изненада, но това не ми развали удоволствието от прочита.
Най-голямото ми съжаление е, че повече няма да видя кой знае какво за тази невероятна двойка, която представляват Кийра и Менчерес, освен оттук и оттам в Среднощен ловец… и то отново от гледната точка на Кат, която все повече не харесвам и не споделям…
Надеждата, която остава е, че Джанин усърдно пише по своите поредици и винаги би могла да ни изненада приятно, както се убедих чрез този роман.
ОЦЕНКА: ★ 
______________

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s