Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Рик Риърдън


pj-001.jpg

Анотации:

Похитителят на мълнии, книга 1

„Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил…“

Пърси Джаксън пак ще бъде изгонен от училище… от поредното училище. Непокорен, побойник, слаб ученик, той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Да, но обикновените момчета не са преследвани от чудовища и не изпаряват учителките си по математика.

Морето на чудовищата, книга 2

ърcи Джакcън нe e обикновeно момчe. Tой e cин на бог и вcякакви чудовища го прecлeдват, за да го убият. Но това нe e eдинcтвeният му проблeм. Най-нeочаквано Пърcи открива, чe има брат – най-грозният, най-тромавият, най-cтраxливият дангалак в цялото училищe. Двамата, заeдно c Aнабeт, щe трябва да прeодолeят куп нeприятноcти и cтраxотии, да прeкоcят Mорeто на чудовищата, да попаднат на Ocтрова на cирeнитe, да ce избавят от магиитe на Цирцeя и ощe много, много, прeди да откраднат Златното руно…

Щe ce cправят ли, или този път коварcтвото на Кроноc щe наддeлee?

„Синитe ѝ очи ce впиxа в моитe и извeднъж разбраx каква e била цeлта на намиранeто на Златното руно, на отравянeто на дървото и на вcичко оcтанало. Кроноc го бeшe направил, за да вкара нова фигура в играта – „нова възможноcт да контролира прeдcказаниeто“.

Дори Хирон, Aнабeт и Гроувър, които би трябвало да ce радват най-много от вcички, бяxа твърдe cмаяни и потиcнати от миcълта какво можeшe да означава това. A аз държаx в обятията cи дeвойката, която щeшe да ce прeвърнe или в най-добрия ми приятeл, или в най-злия ми враг.

– Aз cъм Tалия – рeчe тя. – Дъщeря на Зeвc.“

Проклятието на титана, книга 3

…Стоварих се на земята. Виеше ми се свят. Отворих очи, бях в краката на Артемида, която с последни сили едва крепеше небосвода на раменете си.

– Бягай, момче! – изсъска тя. – Бягай!

Атлас самодоволно пое към мен. Мечът ми го нямаше. Беше отхвръкнал настрани. След няколко секунди отново щеше да се появи в джоба ми, но тогава вече нямаше да има никакво значение. Щях да съм мъртъв. Люк и Талия се сражаваха с настървението на диви зверове, край тях трещяха мълнии и светкавици. Анабет лежеше на земята и се мъчеше да се освободи от белезниците на китките си.

– Умри, геройче! – Атлас вдигна копието си, за да ме прониже.“

Битката за лабиринта, книга 4

***
„След това забелязах чудовището. То стоеше на осветен подиум в другия край на залата. Тялото беше на едър лъв, а главата – на жена, която можеше и да изглежда красива, ако не си беше сложила толкова много грим и косата ѝ не беше вдигната на кок – напомни ми на учителката ми по пеене в трети клас. На гърдите ѝ имаше картонче, прикрепено със синя панделка, на което пишеше: „Образцово чудовище“.

– Сфинкс! – изскимтя Тайсън.

Знаех на какво се дължеше страхът му. Когато е бил малък, един сфинкс го беше нападнал в Ню Йорк. Все още си личаха белезите по гърба му. От двете страни на чудовището блестяха прожектори. Единственият изход от залата беше точно зад подиума. Механичният паяк се промуши между лапите на сфинкса и изчезна в тъмнеещия проход.“

Последният олимпиец, книга 5

Кой е последният олимпиец? Какво се случва, когато помолиш за помощ армия от света на сенките? Какво има да си кажат баща и син, които десетки години са били разделени? А какво ще признаят един на друг Пърси, Анабет и Рейчъл? Какво е приятелството? Какво е предателството? Какво е прошката? Какво е любовта?

Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.

***

– Защо го направи? – попита Клариса, която беше положила главата на Силена в скута си.
Дъщерята на Афродита се опита да преглътне, устните ѝ бяха изсъхнали и напукани.
– Ти… отказа. Останалите… щяха да последват само теб.
– И затова си откраднала моята броня! – възкликна смаяно Клариса. – Изчакала си с Крис да застанем на пост, задигнала си бронята ми и си се престорила на мен. – Обърна се към братята и сестрите си и ги изгледа мрачно. – И никой ли не забеляза измамата!?
Лагерниците от хижата на Арес изведнъж проявиха засилен интерес към върховете на ботушите си.
– Не ги вини – прошепна Силена. – Те искаха да повярват… че си ти.

Ревю:

Етикетите от рода на „Неочаквано добра комбинация между „Здрач“ и „еди-какво-си““ и подобни винаги са ме
дразнили (особено убийствено честите сравнения със Здрач, но това е една друга, особена тема). Но пък не
може да се отрече, че има книги, които напомнят на други
книги. Понякога това може да бъде ужасно досадно (пример – „Анита Блейк“ и „Мередит Джентри“ – четенето на
втората просто няма смисъл ако четете първата).
Поредицата за Пърси Джаксън например често е бивала сравнявана с Хари Потър. Макар да се е доказало, че
втора Джоан Роулинг няма да изгрее на хоризонта в близкото бъдеще, то известно сходство в действителност
не липсва, ако държим на честността. Сходството е много лесно обособимо: И в двете книги става дума за
изключителни деца, в центъра е необикновено момче с големи способности и предначертано от пророчество тежко бъдеще, засягат се темите за приятелството и семейството, има го и Големия Лош, заедно с неговите
поддръжници и той в началото само се опитва да се въздигне, докато в течение на книгите не успее да се
въплати в човешка форма и не направи опит да подчини света на себе си. Да, мотивите СИ приличат. Друга
прилика се крие в това, че и двете поредици са заразно интересни и си убеден, че ще ги препрочетеш някога пак.
Но макар и със сходни елементи те са и коренно различни, всяка уникална по себе си.
Поредицата за Пърси Джаксън е по-лековато представена, развивайки се през погледа на самия Пърси и водейки се от първо лице. Изобилства от невероятен хумор, който и в най-тежките моменти би успял да разсее евентуалния драматизъм, запълвайки мястото на трагиката с екшън и голяма доза напрежение какво ще се случи, докато Пърси поставя на дадения момент своята иронична и разсмиваща ни оценка. Това е един похват, явно привичен на Рик Риърдън, който превръща книгите му в желано и приятно четиво и то не само за деца или тийнейджъри, също и за непорасналите възрастни.
Пърси и неговите приятели са уникални, четейки поредицата започваш да се чувстваш така, сякаш те са
станали и твои собствени приятели. Изживяваш приключенията им напрегнато, смееш се заедно с тях или
на остроумните им забележки, както и на постоянно променящите се и безспорно интригуващи отношения помежду им. Изясняват се идеите какво е добро и какво – не, какво е приятел и какво е враг и как тези понятия
понякога могат да се смесят и да сменят своите позиции. Неочакваните обрати несъмнено са част от двигателните механизми в тази поредица и не спират да те изненадват. Надали има момент, който да си предвидил и да си очаквал.
Разбира се, друг любопитен момент е, че тези книги биха могли донякъде да имат лек енциклопедичен характер, тъй като ни запознават с митовете и божествата на Древна Гърция. Но „енциклопедичен“ все пак е пресилено твърдение, тъй като и тук не липсва типичния хумор на Рик Риърдън и неговата необикновеност.
В „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ няма да срещнем нищо обичайно, тъй като Риърдън е създал един вълшебен, но силно убедителен свят. До такава степен, че някъде дълбоко, дълбоко в себе си както децата са се надявали, че на единайсет годишна възраст ще пристигне писмото им от Хогуортс, така се надяват да „получат билет“ към летния лагер на Нечистокръвните. Затова и спокойно можем да кажем, че светът на Пърси е свят, в който се потапяш с удоволствие. Книгите са от типа на „започнеш ли да
четеш, оставяш я настрана едва като стигнеш от предната корица до задната“, а в днешно време, макар да има такъв голям бум на книжния пазар, не са особено много книгите от този тип.
Най-добре яхвай пегаса си и право напред към Лагера, за да видиш какви истории има да разкаже Пърси!

ОЦЕНКА НА ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА: ★ 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s