Лексиконът на Демона, Сара Рийс Бренън


Лексиконът на демона

автор: Сара Рийс Бренън
Жанр: фентъзи, юношеска литература.

ОТКЪС ОТ ЛЕКСИКОНЪТ НА ДЕМОНА В ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

ФЕН ПРЕВОД НА ЛЕКСИКОНЪТ НА ДЕМОНА

Анотация: Ник и брат му Алън са прекарали живота си бягайки от магията. Баща им е бил убит, а майка им – докарана до лудост от магьосниците и демоните, които им дават сила. Магьокниците преследват семейство Рийвс заради амулет, който майката на Ник е откраднала – амулет, който я поддържа жива – а те го искат достатъчно силно, че да убиват отново за него.
Опасността се увелимава още повече когато брат и сестра отиват до семейство Рийвс за помощ. Момчето има демонски белег – знак за смърт, който почти нищо не може да изтрие… и когато Алън получава същия белег, Ник отчаяно иска да го спаси. Единственият начин да го направи е да убие един от магьосниците, от който са се крили толкова дълго.
Въвлечени в смъртоносна игра на котка и мищка, Ник започва да подозира, че брат му му казва лъжа след лъжа относно миналото им. Докато магьосническиа кръг се приближава към семейството им, Ник може да открие тайна, която да унищожи всички им.
Ревю: Братята Рийвс не са като обикновените хора в човешкият свят.
Те знаят какво се крие в сенките. Паралелно със света на хората съществува друг, студен и неприветлив свят –
този на демоните. Този друг свят е толкова мрачен, че дори и самите демони не желаят да го обитават и биха направили всичко възможно, за да се измъкнат, дори и за малко от него. Тук им помагат магьосниците – онези, сред хората, които са надарени с магически сили, но за да ги увеличат и да получат повече власт над тях, им е необходима магията на демоните. Затова те ги призовават и правят с тях мрачни сделки – в замяна на силата им, магьосниците ги допускат до света на хората и им осигуряват хора, които демоните да обсебят, за да пребивават в него.
Всичко дотук звучи поне донякъде познато. Вечните паралели между Лексикона на Демона и американския сериал „Свръхестествено“ докарват на ирландската авторка немалко главоболия. Та тя дори не е фен на това шоу! ( Е, тя губи от това, но нека оставя личното си мнение настрана… )
И в действителност, щом веднъж читателят се потопи в света на книгата, ще забрави всякакви асоциации между двете. Дори да срещне тук една допирна точка с нещо познато, а там – с друго, Лексиконът на демона блести с уникалност и води до пристрастеност.
За разлика от повечето книги, излизащи напоследък, в които се набляга само и единствено на лудо влюбени тийнейджърки, готови вероятно и баща си да дадат на вампирите, за една целувка от любимият (който на всичкото отгоре и блести на слънце, окосмява се по пълнолуние или нещо от този сорт, не дай Боже) тук се набляга на висши ценности. Тук любовта е едно понятие, което ще се изследва дълго (по време на цялата трилогия) и няма да е свързано eдинствено с разбеснели се хормони. Ще видим сложно изградени характери, които се сблъскват с по-сериозни проблеми от късането на маргаритки и характерното „обича ме, не ме обича“.
Лексиконът на Демона разкрива различни видове привързаност и жертвоготовност от страна на своите герои, Сара Рийс Бренън не ни представя малки хора, затворени в своя свят от четири стени, тя създава една много по-сложна проблематика. Тя създава основите на едно семейство в своята книга, представя по умел начин отношенията между героите, които се развиват с разгръщането на страниците, както и самите герои, които впрочем, за авторовия гений, са изобразени толкова убедително, че читателят действително би могъл сякаш да се докосне до тях.
Първата книга от трилогията се развива от гледната точка на Ник Рийвс – по-малкия и по-мрачния от двамата братя. Светът през очите на Ник е студен и безкомпромисно логичен, той не си пада по изразяването на чувства и привързаност, дори не знае как да го направи. Той и брат му Алън бягат от магьосниците, които ги преследват заради амулета на майка им Оливия, амулет, който тя е откраднала от един Магьоснически кръг и който поддържа живота й. Семейство Рийвс се мести от град на град из цяла Англия. В началото на книгата те се намират в Ексетър и са отново открити от магьосниците. Тогава при тях идват двама непознати – брат и сестра, които отчаяно търсят помощ. Джейми е белязан от демон, което означава, че ще бъде обсебен. Мая е готова да направи всичко, за да спаси брат си от тази участ. И понеже Алън, за разлика от своя хладнокръвен на пръв поглед брат, има добро сърце (а и си пада по Мая, това в случай, че сте решили, че няма никаква романтика) иска да даде своята помощ. Това предизвиква известни търкания между братята. Ник не се интересува от благотворителни дейности. Той не се интересува общо взето от нищо и от никого, само и единствено от благосъстоянието на брат си. Забърквайки се с „непознатите натрапници“, които за Ник са безкрайно трудни за разбиране – момчето със своя странен хумор, момичето с розовата си коса и бунтарско облекло и поведение – братята се въвличат в още повече неприятности, когато Алън също се оказва белязан от демон. Единственият лек за премахването на белега е убийството на магьосник от Кръга, призовал демона. Което пък довежда до смяна на картите, тъй като Рийвс до този момент са бягали от същите магьосници, които сега ще трябва сами да преследват. Човек би си казал, че толкова неприятности за Ник са достатъчни. Но той тепърва започва да разкрива съмнителните тайни на своя брат, само за да се достигне до един взривоопасен и неочакван край, в който Ник ще разбере, че нищо не е такова, каквото изглежда.
Лексиконът на Демона е книга, която препоръчвам на хората, които си падат по по-задълбочени персонажи и по богат стил на писането. Книгата ескалира глава по глава, тръгвайки бавно и започвайки да се развива все по-динамично от средата нататък.
Бих я препоръчала най-горещо за онези, които са фенове на Хари Потър. Само да не си помислите, че имат нещо общо като сюжет(е, може би единствено магьосниците като такива, но, хей, дори и те не си приличат – в света на Лексикона магьосниците са лошите). Това, което ме тласка към подобна препоръка е, че на мен лично любимата ми книга е Хари Потър и до ден днешен никоя друга не я е заместила от първото място в класацията. Хари Потър е единствената книга, която съм препрочитала с удоволствие, понеже винаги намирах нещо ново и вълнуващо, когато се върна назад. Към ден днешен втората ми най-любима книга е Лексиконът на Демона, защото това е втората книга, която препрочетох с удоволствие, тъй като вторият път имах друг поглед над нещата и я оцених различно, и се пристрастих още повече към нея… В сравнение двете книги притежават онова, което винаги ме е трогвало най-дълбоко, и може би това е и общото между тях – изграждането на отношенията между хората, ценностите, които излизат на дневен ред при определени постъпки, доблестта и героизмът, които в съвременните книги започват да стават все по-рядко срещани, за съжаление…
Понеже не желая да давам спойлери в тази публикация, ще прекратя дотук своите разсъждения, макар да има още много какво да се каже за Ник, Алън, Джейми, Мая, магьосниците, демоните и читателите… Но няма и особена нужда аз да говоря – отгърнете книгата и оставете тя сама да ви разкаже своята завладяваща история!
ОЦЕНКА: ★ 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s