Дневниците на Стефан: Началото


Анотация: Базирана на хитовия ТВ сериал, поредицата „Дневниците на Стефан“ разкрива какво наистина се е случило между Стефан, Деймън и Катрин, и как се е зародил огне­ният любовен триъгълник между тях.

1864 г., Мистик Фолс, щата Вирджиния.

Братята Стефан и Деймън Салваторе са неразделни, докато не срещат Катрин – мистериозна жена, която преобръща целия им свят. Съревноваващи се за нейното внимание, двамата се превръщат в смъртни врагове, докато не откриват, че красивите є копринени рокли и ослепителни скъпоценни камъни прикриват ужасяваща тайна – тя е вампир. И има намерение и тях да превърне в такива, за да заживеят заедно – завинаги.

Поредицата „Дневниците на Стефан“ опис­ва предисторията на събитията в хитовия сериал „Дневниците на вампира“.

Ревю:
Една книга, която само със спецификата на своето създаване би предизвикала скептиците. Най-често срещано е мнението, че книга, която е правена по сериал не струва, особено за някой, който вече е гледал сериала. Толкова често срещано, че подобни книги изобщо нямат шанса да просъществуват, особено на българска почва. Последните такива, които аз лично съм срещала у нас са били по сериалите Туин Пийкс и Изгубени. Може би има други, може би не. Фактът, че като един представител на масовия читател у нас нямам и бегла представа за подобни книги говори не малко за популярността на тези книги като цяло.
Само че Дневниците на Стефан: Началото не е просто една обикновена книга, която следва плътно сериала „Дневниците на вампира“. Това е нещо по-различно. За начало ще кажа накратко, че това е един своеобразен исторически роман, който умело ни въвежда в епохата и нейното обкръжение, атмосферата й и проблематиката й по един характерен и убедителен начин.
Това, което ни разкрива сериала „Дневниците на вампира“ за историята на братята Деймън и Стефан Салваторе е твърде малко, оскъдно, недостатъчно и сякаш само събуждащо повече любопитството, отколкото да го задоволи. То наподобява огризки, подхвърлени на прегладнял човек. Колкото разкрива, толкова те кара да поискаш да видиш повече, на колкото въпроси отговаря, толкова нови задава.
Освен това прелитането от съвремие към ретроспективното представяне на миналото на братята през XIX век на моменти би могло да доведе до трудно превключване от едната история в другата, сякаш с едното око надзръщаме в предисторията, докато едновременно с това вниманието ни е погълнато от главната историяq развиваща се в днешно време. Това кара зрителя само да се чуди няма ли някакъв начин да получи повече от тази история, да му се позволи един по-обширен поглед, вместо да надзърва малко по малко в света на някогашен Мистик Фолс.
И ето тук идва книгата, за която би било много неправилно да се отчете като „поредната книга по сериал, от която нищо не става“. И въобще, най-добре ще е българският читател като цяло да се откаже от подобни етикети, поставяни върху произведения, които изобщо не е разгърнал да прочете. И така, време е да оставим скептицизма тук.
Дневниците на вампира: Началото е една неочаквана уж позната, но едновременно изненадваща история. Ако досега чрез сериала и неговите ретроспективни кадри сме се чувствали сякаш пред нас завесата е едва наполовина вдигната и наполовина спусната, сега получаваме „3D“ поглед зад кулисите. Там ни е представен Стефан Салваторе и заобикалящия го свят. Навлизаме в душевността на герой, който досега, било от сериала, било от книгите на Л. Дж. Смит сме виждали само през очите на другите или чрез собствените му постъпки и прояви и градим представи на базата на даденото ни.
Но да имаме възможността да прочетем мислите му и да видим живота през неговите очи е една уникална възможност, досега далечна, а сега, чрез първа книга от тази нова поредица, напълно достижима.
През гледната точка на Стефан обстановката, в която се намира и хората около него стават толкова реални, че ни отнася там, на мястото на действията с една магнетичност, създаваща повече красота и чувство за атмосфера дори от сериала, тъй като това са нашите мисли и нашите представи, които градим върху основата на прочетеното.
Още в самото начало Стефан е изправен пред типичен за съвремието му проблем – като прилежен син и като този, върху чийто рамене е поставено бремето да бъде отговорния, тъй като брат му отказва подчинение на техния властен баща Джузепе Салваторе, той трябва да поеме дългът, който вече му е наложен от баща му. Той трябва да сключи брак по сметка. И, изненадващо, неговото най-голямо нещастие – тъй като Стефан не желае този брак, макар да се съгласява и да не издава страданието си от това съгласие – се оказва най-голямото щастие за баща му.
Джузепе е образ, много характерен за тези по-старинни времена, в които е царял един различен обществен строй. Той е типичен изразител на патриархалната старина. Той е крайпътния камък, около който да се редят събитията, прави сметки за семейството и семейното състояние, за чистотата на името Салваторе и избира за Стефан годеница, която е от добро потекло, с оглед на факта, че от този брак ще има изгода и за двете семейства – Салваторе и Картрайт.
Отначало Стефан прави всичко възможно да преглътне този горчив залък и да се примири с отредената му съдба, вярвайки, че би могъл да се научи да обича бъдещата си съпруга. За онези времена не е било необичайно да се сключват подобни съюзи, още повече, че семейство Салваторе са от Италия и, макар да не е наблегнато на този въпрос в книгата, е вероятно да произхождат от по-дълголетен род. Това личи и по постоянното отношение на Джузепе спрямо фамилия Салваторе, както и категоричността му за безсмислеността на зараждащите се отношения между Деймън и новопристигналото сираче Катрин Пиърс.
Още в първия момент, в който Стефан среща Катрин, сам остава запленен от нея. И това прави жребия му още по-тежък и непоносим, водейки почти до агония.
Макар и докато „виждаме” през погледа на Стефан да не можем да видим какво се случва в душата на брат му, Деймън ни е външно представен чрез него. А най-вече е представено отражението, което дава всяко действие на брат му върху Стефан. Бунтарството на Деймън, отказът му да бъде подчинен на баща си, своеволието му – всичко това създава само една илюзия за свобода. Защото Деймън не е свободен, дори и да си дава вид за противоположното, вътрешно той малко или много също страда от тези отношения и невъзможността за разбирателство. Но не по-малко страда Стефан, тъй като поради своеволието на брат си на него се пада съмнителната чест да бъде отговорен, „послушен”, отговарящ на бащините изисквания, всичко това като за двама, запълвайки липсата, която оставя след себе си Деймън в това отношение.
Една от най-силните страни на книгата е, че тези състояния са представени бързо, кратко, стегнато, но много достоверно. Не са описвани с часове, карайки ни сами като читатели да затънем в депресивни състояния, всъщност, дори не бих казала, че в книгата има такива депресивни състояния в повече.
Има дилеми, решения, избори, борба, търсене на пътя към себе си, любов и търсения на отговор „какво е добро, какво е зло?”.
Ставаме свидетели на промяната, прехода на Стефан и Деймън Салваторе, събитията, които довеждат до преобръщането на живота им. Ставаме свидетели и на една Катрин, която едновременно е онази, която познаваме от сериала, но и някой, който крие още нещо. Въпреки манипулативността и пресметливата й хитрост, всъщност книгата затвърждава това, че за нея братята не са били само играчки, с които да се забавлява, а под жестоката й и лъжовна вампирска същност има нещо по-дълбоко и добре скрито, може би част от онази човечност, която най-вероятно никога не би могла да се „изключи” на цяло, като с натискане на копче, задействащо механизма й.
Поведението й ни помага да разберем по-късните етапи на сериала, когато се появява отново и търси любовта на Стефан.
Спокойно смея да твърдя, че „Дневниците на Стефан” надали е просто една „притурка към сериала”, не е нещо като „екстра” или „изрязани сцени”. Това е самостойна и качествена поредица, имаща какво да предложи дори и на онези, които никога не са гледали сериала или чели книгите на Л. Дж. Смит. Начинът, по който е построена книгата напълно позволява нейната достъпност и до незапознатата аудитория.
Но това, което мога да кажа със сигурност е, че вярвам, че феновете на „Дневниците на вампира”, феновете на братята Салваторе непременно трябва да си доставят това няколко часово удоволствие и да прочетат тази увлекателна история.

ОЦЕНКА: ★ 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s