„С единия крак в гроба“ – Боунс вижда за първи път татуировката на Кат



Сцена от One foot in the grave – Боунс вижда за пръв път татуировката на Кат.

*Бележка от автора: Добре, значи беше зададен въпроса в темата за Татуса на Кат във форума на феновете, който беше как е реагирал Боунс, когато е видял за пръв път татуировката на Кат. В One Foot in the Grave това се случма извън страниците, но в оригиналната версия на книгата го бях разположила по време на сцената когато Кат е в GiGi барът (няколко страници от глава 13, за тези които искат да съберат сцените)

Така че ето я оригиналната, нередактирана сцена. Да видим ще забележите ли какво друго е различно от издадената версия.😉

***

– Забрави един.
Тъкмо щях да хвърля още ножове там, където усетих енергията в стаята да се променя, когато гласът му ме спря. Боунс влезе и хвърли поглед на сечта наоколо. Повечето от вампирите бях изпратила на оня свят с ножовете си, но онзи, който беше убил децата бях разкъсала с голите си ръце. Това беше най-малкото, което можех да направя.
– Кой?
Той се усмихна с приятната си усмивка.
– Малката вещица, която дебнеше наоколо за пистолет, но тя вече не се занимава с това.
Трябва да е била Бланди с розовите маникюри. Благото изражение на Боунс не ме подведе. Познавайки го, тя щеше да носи този нюанс в ада.
– Две от тези момичета са все още живи. Дай им кръв. Твоята ще подейства по-бързо от всичко, което аз имам да им предложа.
Всичко, което аз имах да им предложа беше моята собствена кръв, но с моята човечност това беше слаба работа когато станеше дума за лекуване. И нямах никакъв Брамс в себе си, тъй като не се предполагаше това да е работна нощ.
Боунс взе ножа, който му подадох и разряза дланта си, отивайки до всяко от момичетата, като ги накара да пият от кръвта му.
– Тя ще бъде ли добре? – попита призракът, кръжейки над приятелката си.
Постепенно долових как пулсът й се завръща в бавен, но стабилен ритъм докато кръвта на Боунс се задейства в организма й, лекувайки нараняванията й. След миг се усмихнах.
– Да, сега ще бъде.
Той се усмихна в отговор, показвайки че докато е бил жив е имал тръпчинки. Боже, беше толкова млад! След това той започна да избледнява на повърхността, ставайки все по-блед, докато не остана нищо повече от него.
Взирах се мълчаливо. В такъв случай…
– Той отиде ли си?
Боунс разбра какво имам предвид.
– Така предполагам. Той постигна това, което искаше и продължи напред. Понякога някои достатъмно упорити хора се задържат достатъчно дълго наоколо, за да направят едно последно нещо. Той трябва наистина да я е обичал.
Истинска любов. Това отново ме върна към гадното ми настроение.
– Защо си тук? Толкова бързо ли свърши с Фелисити? Това съвсем не е колкото обикновенното ти представяне.
Една вежда се изви нагоре.
– Не съм имал намерение да чукам Фелисити, целунах я само колкото да ти докажа, че ти пука повече, отколкото си признаваш.
Бях толкова доволна, че нищо повече не се бе случило, че почти се усмихнах. След това се усетих.
– Не ми пука.
Боунс изсумтя и огледа отново покритите с кръв стени.
– Разбира се. Студена като лед си ти.
Той беше оставил палтото на смокинга си някъде другаде, но все още носеше ризата и панталоните от сватбата. Вратовръзката му също отсъстваше, а ризата му беше разкопчана небрежно на врата. Имаше черно кожено яке на гърба си, което се спускаше надолу към прасците му…
– Мама му стара, това същото каквото си мисля ли е? – избъбрих аз.
Боунс се завъртя.
– Харесва ли ти как ми седи? В крайна сметка ти задържа коледния си подарък. Изглеждаше ми справедливо да си взема своя, особено след като ти ми задигна якето.
Коженото яке, което му купих преди повече от шест години му стоеше перфектно. Когато му казах къде е деня, преди да го напусна никога не ми беше дошло наум, че той ще се върне за него. И все пак то никога не ми беше идвало наум и, че ще ме търси толкова дълго.
Разтърсих глава, за да се отърва от картините в нея. Трябваше да се разкарам от него. Когато бях близо до него не можех да мисля трезво. Работа, съсредоточаваме се върху работа.
– Трябва да докладвам, да има телефон?
Боунс изкара телефон от джоба си и ми го даде.
– Тейт, Кат е. Имам нужда от екип по почистването в Джиджи барът. Има един куп мъртви вампири и някои жертви, които имат нужда от медицинска помощ и нови спомени. Има и няколко човешки трупа, за съжаление.
– Ти не ходи ли на сватбата? Джиджи барът беше уж за утре.
Съдейки от тона на Тейт, той беше вкиснат, но аз не бях в настроение за спорове с още един мъж.
– Ще ме мъмриш ли или ще доведеш екип?
– Ще дойдем. От какъв номер се обаждаш, това не е твоя.
– Откраднах нечии телефон – излъгах. – Сега ще си го върна. Побързайте, това място гъмжи от хора.
Затворих без да кажа чао. Боунс гледаше с интерес, но и с безгрижие. Той прибра телефона си и запали цигара, вдишвайки дима дълбоко.
Това беше ново.
– И от кога пушиш?
Той ме погледна уморено.
– От както имам нужда от нещо друго, което да правя с ръцете си.
Това беше територия, в която не бих рискувала да се впусна.
– Трябва да вървиш. Момчетата ще са тук скоро.
Със закъснение ме осени, че стоя на шест крачки от него само по сутиен и бельо. Вярно, бях покрита с кръв, но това никога не пречеше на вампир да се възбуди. Това беше техният еквивалент на сметана.
Той не беше пропуснал нищичко и очите му се плъзгаха по мен с интимността на докосване.
– Прелестна си, Котенце. Пленителна.
Боунс хвърли цигарата си настрани и се приближи към мен, но аз скочих към отдалеченият ъгъл на стаята. Нещо премина през лицето му и очите му се присвиха, докато гледаше към голото ми бедро. Мамичката му, бях забравила за това.
– Наистина си дупликирала татуировката ми. Иън ми каза за това, но не му повярвах твърде. И все пак, ето я, гравирана върху плътта ти. – Имаше слабо удивление в гласа му.
– Не ме докосвай, Боунс. Недей. – Гласът ми потрепери, защото знаех, че ако той ме докосне всичко свършва.
– Ти искаш да го направя. Виждам го в очите ти и миризмата ти те предава. – Равният изгладнял тон на Боунс ме уплаши. Следващите му думи още повече. – И все пак няма да ти дам извинение. Казах ти отдавна, не идвам ако не съм поканен. Ти ще си първата, която да постави ръцете си върху мен, а аз няма да ходя никъде. Искаш да се отървеш от мен? Ще трябва да ме убиеш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s