„На ръба на гроба“ – Пръстенът на Кат (Кат съобщава за годежа си на екипа)


*** Бележка от автора: Тази сцена беше изрязана от оригиналната версия на „На ръба на гроба“. Сценарият в началото се промени, тъй че някои от събитията тук не си съвпадат със събитията от финалният вариант. Но понеже хората питат за сцена, в която Боунс описва откъде се е сдобил с голям червен диамант, който накрая се е превърнал в годежен пръстен на Кат, ето я и нея.

Тази сцена се развива след като Кат приема предложението на Боунс на 26 стр., но, отново напомням, че събитията са различни и не биха се вписали във финалната история..

***

Последва тишина, пълна и абсолютна. След това Дон прочисти гърлото си, Хуан размърда крака, Тейт измърмори някаква ругатня, а Дейв беше първият, който да проговори.

–                Поздравления.

–          Знаеш ли, Дейв, още откак той те превърна, все заемаш неговата страна! – каза Тейт разгорещено. – Малката вампирска размяна преди е едно на ръка. По дяволите, ако уплаши останалите от това да тръгнат след нея, тогава чудесно. Но това е различно. Тя ще го приеме различно. Не си ли поне малко загрижен за нейното благосъстояние? Мамка му, Кат, майка ти знае ли?

Защо ли не съм изненадана? помислих си.

–          Да, майка ми знае. Обадихме й се вчера. Разплака се. – С големи давещи сълзи от нещастие, въпреки пресекливият поток от богохулства.

Боунс се усмихна на спомена. Отмъстителен кучи син.

Дейв живна при това обвинение.

–          Интересува ме благополучието на Кат колкото и теб, Тейт. И не заемам страната му, понеже ме е въздигнал като гул. Хайде бе, приятел, отвори си очите! Тя го обича и ако не беше толкова изпълнен с предразсъдъци, щеше да видиш, че той боготвори земята, по която тя стъпва.

–          Прав си, друже – отговори меко Боунс.

Дон подръпна веждата си, преди да скръсти ръце пред себе си.

–          Сигурна ли си за това, Кат? Защо е бързането? И на двамата със сигурност не ви липсва време на разположение.

Завъртях очи. Бяха така ликуващи, сякаш сме се отправили на пътешествие към моргата. Поне Денис се бе развълнувала за мен. Беше се разпищяла от радост. Имахме уговорена среща за планирането на сватбата.

–          Дон, и това важи също така за всички ви, ще го кажа само веднъж: Да, сигурна съм. По-добре е да почна да чувам „поздравления” и „с най-добри пожелания” от останалите от вас или наистина ще се вкисна.

–          Желая ти „и заживели щастливо”, Кат – изстреля Тейт саркастично.

–          Благодарности за което – отвърна Боунс със същия тон.

–          Бъдете щастливи, querida, Боунс – каза Хуан с много повече искреност.

–          Командире – кимна Купър, проговаряйки за пръв път. – Боунс. Дълъг живот и любов и за двама ви.

По-обстойно изказване, отколкото очаквах, тъй като Купър беше известен със своята необщителност. Оставих частта с „живота” настрана, защото не мислех, че е презназначено да бъде обиждащо.

–          Благодаря ти, Купър. Това е целта.

Вторачих се в чичо си, който беше последният човек, който протакаше. Дон прехвърляше поглед между мен и Боунс, след което се изправи и протегна ръка.

–          Добре дошъл в семейството. Присъединяваш се към ама и един клан… Убийствен свекър. Мамещ и интриганстващ чичо. И най-страховитото от всичко изброено – обидчива харпия-свекърва, която ще даде най-доброто от себе си, за да превърне живота ти един нежив ад. По-добре да я обичаш толкова, колкото Дейв твърди.

Боунс се разсмя и се ръкува с Дон.

–          Опасностите са свирепи, но цената си заслужава. Не бой се, стари друже. Обичам я повече, отколкото нашия приятел Дейв осъзнава.

Дон хвърли поглед към новия ми пръстен.

–          Може ли? – попита той.

Протегнах ръка, с пръсти надолу, за по-добър изглед. Дон обърна камъка към светлината, челото му се сбръчка, докато веждите му се събраха заедно. Накрая ме пусна, а на лицето му имаше странно изражение.

–          Този пръстен си е голяма работа. Казва ми точно колко много не знам за теб, Боунс. Сигурен ли си, че тя трябва да го носи просто така?

Той сви рамене.

–          Това й е годежният пръстен, защо да не го носи?

–          Дай да видя това.

Тейт пристъпи напред и хвана ръката ми.

–          Че кой взима на някого рубин за годежен пръстен?

–          Това е диамант – каза тихо Дон.

Бях изненадана да го чуя. Както и Тейт. Той пусна ръката ми.

–          Какво си направил, Боунхед*? Ограбил си гробницата на фараон?

Боунс се усмихна без чувство за хумор.

–          Не друже, не съм го крал. Този скъпоценен камък беше отплатата ми за убийството на крал, който бе убил децата на свой съперник. Можеш да го наречеш кръвен камък. Ако диамантът можеше да кърви, то смятам, че от него ще капят такива камъни.

–          Ти си постоянна приказка от братя Грим, а? – Тейт въздъхна.

Изкашлях се, за да прекъсна един потенциално гаден момент.

–          Ние, ъм, ще направим традиционна сватба. Един вид. – Почти се изсмях при забележката, че каквато и да било сватба, която ние можем да вдигнем, би се нарекла традиционна. – Мисълта ми е, че ще има церемония, прием, такива ми ти работи. Всички сте поканени, разбира се, и много ще се радвам всички да дойдете, но нека ви кажа толкова: ако не можете да се държите добре, не си правете труда да идвате. Искам един щастлив ден, без всичките препирни, дразнения, ревност и други глупости, това са правилата. Там ще има доста повече от приятелите на Боунс, отколкото от моите, нека ви уверя, и малцина – ако въобще има – сред тях ще са хора. Ако не можете да го понесете, стойте надалеч.

Боже, зашо просто не го напиша на поканите и не го разпратя? Може би традиционната сватба не беше толкова добра идея.

–          Трябва ли и да бъдем бити и да се намираме в окачени клетки? – попита Тейт безизразно, намеквайки за последното парти, на което се бяха намирали у Иън.

Боунс се разсмя.

–          Това е запазено за Джъстина.

Сръгах го не съвсем нежно в ребрата.

–          Много сте забавни, и двамата. Не, всякакви побоища са за в свободното ви време.

Един по един всички назоваха приемането си. Бях облекчена, без да съм знаела преди точно този момент колко много ми се иска всички те да бъдат там.

–          Чудесно. Сега имам само още едно нещо, което да питам. Дон.

Това беше трудната част. Прочистих гърло.

–          Това е по избор и не си обвързан по някакъв начин да приемеш. Бих разбрала, по дяволите, дори бих била съпричастна ако откажеш.

След като правото на отказ беше отбелязано, пристъпих към въпроса.

 – Никой не е останал в семейството ми освен майка ми, баща ми – този копелдак – и ти. Така че се питах, след като ще правим това по уж нормалния начин, ъм… ще ме отведеш ли към олтара? – избъбрих накрая.

Каквото и да беше очаквал, не беше това. Цялото му тяло се смрази, а ръката му все още бе по средата на едно подръпване на веждите.

–          Не ти се налага – повторих, ужасена от реакцията му. – Беше просто идея.

–          Да.

Думата беше изречена тихо и беше мой ред да бъда поразена от отчетливият блясък в очите му, преди да завърти стола си така, че да е с лице към стената зад него.

Дейв се покашля.

–          Хм, хора, хайде да видим какво става долу. Мисля, че току-що чух как Белинда счупи нечии крака.

–          Можеш да чуеш това? – попита Хуан.

Дейв го сграбчи за яката на ризата и го бутна към вратата Тейт и Купър поеха навън по своя собствена воля.

–          Може би не си чак такова копеле в крайна сметка – каза Боунс тихо, когато вратата се затвори зад тях.

Дон се обърна отново, по-успокоен от преди, но все още показващ повече емоции, отколкото бях виждала у него преди.

–          Нямам предимството на твоите години – заяви към Боунс. – И съм се научил в своите кратки собствени години, че безпощадността може да успее там, където доверието се е провалило. Където братските чувства са се провалили. Където всичко друго се е провалило. Това е труден урок, който да научиш – и дори още по-труден да го забравиш. Не ти вярвам, Боунс, но мисля…

Дон направи пауза и премигна два пъти, преди да погледне към мен.

–          Мисля, че някой ден може и да започна да ти вярвам. Това е повече, отколкото съм допускал, че мога да имам отново.

Той отново се обърна с гръб и гласът му потрепери леко.

–          Ще ме извинете ли и двамата? Открих, че нещо ми е влязло в окото.

Боунс ме придружи до офиса ми, докато държах главата си наведе, тъй като сега на мен също нещо ми влезе в окото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s