„На ръба на гроба“ – Кат отива в сватбен магазин


Сватбеният магазин

***Бележка от автора: Тази сцена заемаше място след първата част от друга изрязана сцена. Тук Анет се появява преди Тейт да се превърне във вампир, което не би могло да бъде така, тъй като именно нейното късно пристигане във финалната версия на „На ръба на гроба” беше от жизнено значение за спасяването на Кат от Макс. Също така, Джъстина разбира за вампирския контрол тук, вместо, както е в оригинала, когато Кат почти бе убита.

Та по всички тези причини, сцената накрая бе изрязана, но смятам, че е забавна, затова я споделям с вас.

Нецензурните думи са цензурирани допълнително

***

–           Сигурно съм надрусана.

Промърморих тези думи, докато чаках у Денис една седмица по-късно. Тя ме потупа съчувствено.

–           Права си. Сигурно си накована, намазана, яко в джаза, все тая. Просто се надявам да си освен всичко това и въоръжена.

Ранди се усмихна на съпругата си.

–           Скъпа, убеден съм, че няма да е толкова лошо.  Ако майката на Кат се е съгласила да отиде с нея, за да си избере тя плат за роклята си, значи трябва да е омекнала относно сватбата. Колкото до другата дама, Анет, е, без съмнение тя ще пази добро поведение.

–           Сигурно ти си надрусан – поправих се, поклащайки глава. – Първо на първо, майка ми идва само и само за да развали всичко. Второ, последният път, в който тази „дама” е пазела добро поведение бях на ей толкова от това да я убия.

Анет се беше опитала да ме сплаши при първата ни среща, информирайки ме за предишните бягства след секс на Боунс. Оттогава Боунс едва-едва й говореше. И все пак, Анет беше първият вампир, който той някога е създавал и знаех, че отчуждението им го тревожи. Предположих, че мога и да използвам нейния съвет при избора си на роклята ми, тъй като Анет може и да беше първокласна ул*чница, но си оставаше най-елегантната жена, която познавах.

Едно обаждане по-късно и ето ме, чакайки тя и майка ми да пристигнат. Анет бе дошла чак от Лондон. Майка ми се дразнеше от това, че ще шофира един час до дома на Денис.

–           Тя е тук – измърморих, чувайки отбиването на кола. Въздъхнах и се отправих към вратата. – Здравей, Анет.

Очи с цвета на шампанско се взряха в мен от лице, което едва леко бе белязано от бръчици, но все така бе гладко и атрактивно. Ягодоворусата й коса беше аранжирана в един от онези рошави кокове и носеше тъмносиньо направено по поръчка сако, допълващо същите на цвят панталони.

–           Ще го кажа директно, Кат. Знам, че заради теб съм тук. Криспин никога не би ме поканил сам; той все още ми е ядосан. В действителност съм удивена, че проявяваш такава зрялост да ме включиш в своето човешко празненство.

–           Заповядай вътре – разперих ръце в знак на покана. – Благодаря ти, че разясни това и се радвам, че съм те впечатлила със зрялото си поведение.

Ето. Това не звучеше ли по-добре от ш**ай се, снизходителна к*чко?

–           Това е Денис, най-добрата ми приятелка и съпругът й, Ранди – продължих. – Хора, това е Анет.

След размяната на подобаващи поздрави, Анет се разположи във всекидневната. Чакахме майка ми, която закъсняваше.

–           Впрочем – казах на Анет, – трябва да се извиня предварително за всички ужасни неща, които майка ми ще наговори.

–           Тя е наясно относно предишната ми връзка с Криспин и не я одобрява? – Анет не звучеше така, сякаш я е грижа.

Изсмях се.

–           Не, всичко, което е чувала е, че си вампир. Боунс не ти ли е разказал за нея?

Анет сви рамене.

–           Не.

Вгледах се в нея за секунда.

–           Знаеш ли, права беше. Боунс все още ти е ядосан и то не малко. Денис, отваряй джина.

–           Веднага след като си отворя скоча – отвърна тя.

Звука от отбиването на кола накара вътрешностите ми да се присвият. Няколко минути по-късно майка ми се плъзна в стаята, без нито частица от грациозността на Анет. Вместо това тя имаше отсечена яростна походка, която беше подчертана от затръшването на вратата зад нея.

–           Това ли е най-новата хладнокръвна убийца, с която си се сприятелила, Катрин?

Без „здрасти, к’во става, радвам се да те видя”. Просто директно за гушата и късай. Тя и вампирите имаха доста общо помежду си.

Анет се надигна от дивана и протегна ръка.

–           Здравейте, аз съм Анет де Уит. Опасявам се, че Кат така и не ми каза името ви.

Майка ми погледна ръката й с погнуса.

–           Аз съм Джъстина и ако си мислиш, че съм толкова тъпа да докосна един от вас, кръвосмучещи дяволи такива, много се бъркаш!

Денис ми подаде бутилката с джин, без да си прави труда да включва чаша. Изтръгнах тапата и поех една дълга глътка, а след това и още една. И още една.

Анет отдръпна ръката си и ми отправи поглед, изпълнен с нарастваща бдителност.

–           Виждам какво имаше предвид, Кат. Много добре. Тя не е първият изпаднал в бяс смъртен, с когото се сблъсквам.

–           Мамо, оставям де да изпуснеш малко парата, тъй като ти просто не можеш да се спреш, но това е достатъчно. Сега, можеш ли да пазиш благоприличие достатъчно дълго, та да ми бъдеш майка? Или няма да идваш за пазаруването на рокля с нас?

Последва тишина, докато тя обмисляше това. Достатъчно време за мен за още едно питие. Накрая тя се задоволи да си измърмори някаква ругатня за всички немъртви неща и изправи рамене.

–           Идвам. Някой трябва да се увери, че ще изглеждаш прилично, когато отиваш към олтара подобно на жертвено агне.

–           Добре – казах изморено. – Да вървим.

***

Кой ти да знае, че роклите били в такова видово разнообразие от цветове и материи? Почувствах се изгубена в море от коприна, сатен, брокат и дантела. Дори още не бяхме стигнали до стила, а бе минал повече от час.

–          Ами тази?

Денис повдигна топ деликатно изглеждаща дантела. Проправих си път през купчината платове и отидох при нея.

–          Толкова е нежна, Кат, почувствай я – настоя тя.

Беше права. Да я държа беше като да държа паяжина, а бримките й бяха също толкова заплетени.

Собственичката на магазина, Елиза, засия.

–          Най-луксозната ни дантела, внос директно от Италия.

–          Колко струва? – директно попита майка ми.

Елиза избъбри цифра, която ме накара да пусна материята така, сякаш ме е изгорила.

–          Към следващото – казах.

Анет рязко вдигна дантелата и я задържа към ръката ми, игнорирайки ме.

–          Перфектно е. – Тонът й беше безцеремонен. – Ще изглеждаш сияйно. Криспин означава твърде много за мен, за да го гледам как се жени за някоя, която прилича на селянка. Не искаш ли да си в най-добрия си вид на своя сватбен ден?

Отвърнай й тихо, така че никой, освен нея, да не ме чуе.

–          Струва повече от половината коли на пътя, да не си загуби ума?

Анет не си направи труда да прояви същия финес.

–          Ти сигурно си най-невежия човек на света. Нямаш ли си поне бегла представа колко проклети пари има Криспин?

Денис дръпна майка ми встрани от пътя на щетите, очаквайки кавга всеки един миг.

–          Знаеш ли, Анет – казах през стиснати зъби, – през времето, което съм прекарала с Боунс, цяла година или дори повече, никога не сме дискутирали портфейла му. Може би защото бях твърде заета или да го ч*кам, или да се опитвам да не бъда убита. Не знам кое от двете!

Това откровение доведе до слисано изражение, изписано на лицето на собственичката.

Анет посочи ръката ми.

–          Дори само този диамант струва милиони. Цената на роклята ти и тази сватба няма дори да направи пробив в  запасите на Криспин, тъй че ще спреш ли да се държиш като дете и ще помислиш ли поне за миг за него?

Дете ли?

–          Кълна се, Анет, ако не беше спасила живота на Боунс преди двеста години, щях да те намуша с кол и да нося кръвта ти цяла седмица!

–          Направи го, Катрин! – извика майка ми. Това беше първото нещо от месеци насам, за което бе съгласна с мен.

Сега Елиз изглеждаше разтревожена. Тя отстъпи назад.

–          Но – продължих със стегнат глас, – ти все пак спаси живота на Боунс и, според думите му, си му останала лоялна през годините. Аз мисля, че ти е благодарил повече от достатъчно, като те е ч*кал

От майка ми дойде ужасено изохкване. Сега вече не беше ентусиазирана.

–          Както и да е, Боунс се е примирявал с толкова неща заради мен, и аз мога да понеса да трябва да се справям с теб. Права си, Анет, дантелата е прелестна. Елиз, взимаме я. А сега да изберем стила на роклята и да се пръждосваме.

–          Катрин! – Майка ми ме дръпна за ръката, шокирана. – Това същество и онова животно заедно, как можеш да толерираш такова нещо!

Не бях в настроение да оставя това така.

–          Мамо, вероятно всяка жена на сватбата ми, с изключение на теб и Денис, все в някой момент се е ч*кала с младоженеца. – Анет сви рамене в знак на съгласие. – Боунс е бил зает през своите години, но докато си държи закопчани панталоните от сега нататък, всичко е наред.

Това беше последната капка за Елиз. Тя се обърна и се втурна към телефона, най-вероятно, за да звънне на 911.

–          Спипай я, Анет, и я направи по-щастлива – инструктирах я аз, но Анет вече беше сграбчила Елиз.

Майка ми се приближи напред.

–          Ти не си ми дъщеря ако си стоиш и я оставиш да убие тази жена!

Задържах я настрани.

–          Просто гледай.

Зъбите на Анет се удължиха и тя ги заби в шията на Елиз. Майка ми изпищя. Благодаря се на Бога, че бяхме решили да сме последната уговорка за деня и магазинът беше празен. Анет отпи на няколко пъти, след което разряза палеца си, притискайки раната към дупчиците на шията на Елиз. Раните се затвориха почти толкова бързо, колкото раната в палеца на Анет. Фокус-бокус и едно вампирско ухапване е изтрито от поглед.

Анет се взря в лицето на Елиз с блестящите си зелени очи.

–          Клиентите ти са се спрели на дантелата. Последният ти спомен, след като си назовала цената е, че булката я е приела. Сега ще им помогнеш да изберат стила на роклята. Това е всичко.

Елиз кимна със спокойно изражение на лицето си. Очите на Анет се върнаха към нормалния си цвят. Веднъж щом се оказа свободна от залавящото те в капан блестене, Елиз тръсна глава и съобщи, че ще започне да показва различните стилове.

–          Перфектно – заявих. – Всички вие, вървете, аз ще дойда след миг.

Трите поеха към другата страна на магазина, оставяйки ме насаме с майка ми.

–          Виждаш ли, мамо? Ето колко лесно вампир може да контролира ума на някого. Вампирите господари могат да го правят, без дори да вземат кръв, а Боунс е вампир господар. Можеше да отстрани твоите проблеми с поведението спрямо него безброй пъти досега, но не го е сторил. Ако е мизерната отрепка, каквато твърдиш, защо да не го направи?

–          Заради това ли не можеш да го оставиш? Боже, Катрин, така ли те държи в плен?

Изсмях се.

–          Тая работа не ми действа на мен, мамо. Повярвай ми, много вампири през годините са се пробвали. Исках да видиш това… за да знаеш какво може да е станало между теб и баща ми. Може да те е хипнотизирал да повярваш във всичко, което ти каже.

Ако я бях ударила, щеше да е по-малко зашеметена. Баща ми беше задник, несъмнено, но двамата имаха различни версии за нощта, в която съм била зачената. Тя нямаше и представа, че съм го срещнала, камо ли, че съм чула неговата страна на историята. Мотивацията ми не беше да питам какво се е случило наистина, а да покажа на майка ми, че би могла да е омагьосана да повярва на всичко, което Макс й каже. Особено твърдението му, че всички вампири са демони. Макс ми сподели, че е казал това на майка ми, защото е решил, че е забавно. Да, много забавно. Чак превърна детството ми в истинска веселба, изпълнена със смях.

Елиз все още се радваше на селекцията заедно с Денис и Анет, нямаща и понятие, че току-що е станала кръвен донор на немъртва жена.

–          Хайде – казах на майка си. – Да вървим да разгледаме някой и друг модел.

Тя ми отправи остър поглед, но стисна устни и не каза нищо повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s