„С единия крак в гроба“ – Сватбата на Денис и Ранди


Бележка: Тази сцена в оригинала заемаше място в началото на глава 11, точно след като Денис казва на Кат да отиде с нея за сватбените снимки. Това е един отрязък, показващ как Кат и Боунс се снимат на сватбените снимки с останалите от тържеството. 

***

Фелисити беше доволна, че Боунс е партньора й за тържеството. Тя успяваше да се притисне вулгарно към него на всяка една снимка. Челюстта ми ме болеше от това колко здраво бях стиснала зъби, за да се въздържа да не я запратя с удар през залата. За да направи нещата по-лоши, Боунс се държеше очарователно, а тя кълвеше яко въдицата. Когато не можех да издържам повече, извърнах глава настрани, с лице към стената, и измърморих под носа си тихо, знаейки, че той ще е единственият, който ще ме чуе:
– Продължавай така и тя ще се нуждае от нов чифт гащички преди вечерята.
Ревнуваш ли, любима? – изкашля се той в ръката си и се усмихна на нещо, което Фелисити му каза.
Ревнувах ли? Да, по дяволите. Въпреки че Ноа ме чакаше търпеливо на масата за коктейли, чувствата ми нямаха усет за лицемерие. Поех офанзивата, както обикновено правех, когато съм разстроена.
– Никак даже. Защо просто не я проснеш по гръб и не я изчукаш на скорост, преди да отидем на приема? Тогава може би тя ще охлади страстите си и няма да се държи като същинска курва.
Бях на противоположния край на стаята, преструвайки се, че оправям каишките на обувките си, докато процеждах думите.
– Ах, Котенце, – отвърна ми Боунс тихо, оправяйки розата на ревера си, за да не може никой да види движението на устните му. – Знаеш, че обичам да се наслаждавам на времето…
– Сега само сватбеното тържество, – каза фотографа и ни разпредели да застанем един до друг. Заковах се на място недодялано. – Сгъстете се, точно така, малко по-близо. Сега се усмихнете и си мислете за тези, които обичате. Изтъркан номер, но му се вързах. Точно когато веткавицата светна, погледнах настрани и видях, че Боунс се взира в мен. Той не се усмихваше, нито пък аз. Но гледахме един към друг и към никого другиго.

***********************************************************************

Този отрязък е точно след като Кат се отдалечава от Боунс навън, за да се върне на приема. Напомням, че Кат се подвизава под прозвището „Кристин“, а Боунс – под прозвището „Крис“ по време на сватбата.

***

Вечерята беше същински ад. Фелисити поддържаше безспирен поток от бръщолевене, събуждащо неприлични асоциации, което стана причината да издълбая кървави полумесеци в дланите си. След това тя би навила кичур от косата си около пръста си и би се наклонила доста близо, за да му прошепне нещо. Или ръката й би се пресегнала към бедрото му докато той говори. Неспособна да гледам повече, се обърнах, за да пронижа ожесточено рулото в чинията си с ножа. С ъгълчето на окото си забелязах Боунс да поглежда към мен и да се ухилва.
– Трябва да ида да си напудря носа, веднага се връщам, – изгука Фелисити, нарочно отърквайки гърдите си в рамото му, когато се наведе да си вземе чантата. Той дори не се помръдна, за да го избегне. Копеле. Утеших се, завъртайки острието на ножа в безпомощното руло, представяйки си, че то е сърцето му.
– Опитваш се да ми кажеш нещо, коте? – попита той, докато наблюдаваше останките от рулото в чинията ми.
– Ще ти се. – отвърнах му злобно.
Веждата му се изви нагоре, след което той притисна собственото си руло между елегантните си пръсти и го раздели в средата, намазвайки го с масло старателно. След това, накланяйки глава, бавно прокара език по образувалата се вдлъбнатина, докато не изблиза всяка една капка от маслото.
Въздухът излезе за миг от дробовете ми.
– Ще ми се. – прошепна Боунс, отправяйки ми разгорещен поглед.
Изправих се толкова рязко, че стола ми се обърна. Още веднъж хората се обърнаха, за да погледнат към щетите. Лицето ми се озари в нещо, което не се беше озарявало от четири години – наситено, ярко изчервяване, и то нямаше нищо общо с раздразнянето на гостите.
– Ъм, тост за булката и младоженеца. – импровизирах. – Денис, Ранди, нека винаги помните задължението, което поехте един към друг днес. Бракът е повече от лист хартия с вашите подписи, повече от рецитирани думи. Той е обета, който давате, че независимо какво ще се случи, вие ще останете заедно и няма да бъдете съборени от това, с което живота ви замери. Днес и завинаги, ви желая сили, кураж и издръжливост, за да преодолеете всяка спънка, която заплаши връзката ви. Още веднъж, поздравления.
Прозвучаха повърхностни любезни ръкопляскания с нещо повече от странични погледи. Добре, може би звучах като военен сержант, но се опитвах да задържа главата си над водата тук. Ранди се наведе да ме целуне, както и Денис, и аз седнах, чувствайки се малко по-добре.
След това Ранди се изправи и вдигна чашата си.
– Искам да благодаря на Кристин, че така силно напомни на всички сериозността на брака. Тъй като тя обикновено е въоръжена, нямам намерение да споря с нея.
Последва автентичен смях и аплодисменти след това твърдение. Повечето от присъстващите знаеха, че работя на някаква длъжност за федералните, и знаеха, че не е машинописане. Горките кретени, ако имаха някаква истинска представа.
– Но нека се отклоня малко. С Денис се познаваме само от около шест седмици. Много кратък период от време, както биха казали мнозина, и биха били прави. Ние имаме различни среди, различно образование и различни религиозни възгледи. Нищо от това няма значение за мен. От първата нощ, в която я срещнах, знаех, че тя е единствената за мен. – тук той направи пауза и погали Денис по лицето. – Нощта преди да й предложа брак, имах един разговор със своя приятел, Крис. – Ранди посочи към мое дясно и аз се напрегнах, страхувайки се да слушам по-нататък. – Повечето от вас не познават Крис. С него се запознахме преди шест месеца и аз го попитах дали прибързвам с нещата като предлагам брак на жена, с която се срещам едва от две седмици. Моето семейство имаше възражения, а знаех и как се чувства семейството на Денис относно нашите различия. Искам да споделя на всички ви какво ми каза Крис, защото смятам, че това заслужава повторение.
Ранди се премести, за да застане зад Боунс и кокалчетата на ръцете ми побеляха на ръба на масата. Нещо ми подсказваше, че не искам да чуя това, което ще последва. Ранди все пак продължи.
– Той ми каза „Ранди, друже, не се притеснявай за това от колко време познаваш това момиче ако я обичаш. Времето няма власт над любовта. Любовта е единственото нещо, което превъзхожда времето.
Последваха сантиментални ахкания от гостите. Не смеех да погледна надясно от себе си, защото сълзите ми се спускаха в бавна, непрестанна следа надолу по бузите ми. Колко беше прав Боунс. Любовта наистина превъзхождаше времето, защото сърцето ми в момента беше толкова разбито, колкото и в деня, когато го напуснах.
– Искам да благодаря на нови и стари приятели, семейство и роднини, за това, че споделихте най-щастливия ден от живота ми с жената, която обичам. Избухнаха сърдечни аплодисменти когато Ранди приключи речта си. Той целуна Денис, а тя го прегърна. След това очите й се разшириха леко, когато ме видя над рамото на съпруга си.
– Кристин! Ти плачеш. Никога не съм те виждала да плачеш преди.
Усмихнах се и проговорих с гърло, задавено от емоции.
– Денис… Толкова се радвам за теб. Толкова се радвам и за двама ви.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s