Изрязана сцена от „Първия гроб отдясно“ на Даринда Джоунс


„Разпитът“

***Бележка от автора: В първата ми чернова, сцената с разпита в полицейското управление протече по съвсем различен начин. След това реших, че всъщност искаме да харесаме Хулио Онтиверос, така, че го промених. Но ето го оригинала:

Чарли отива да разпита възможен свидетел на убийство, под погледите на силно скептичен сержант и разтревожен чичо.***

* * *

Влязох в стаята са разпити с чичо Боб по петите си.

–      Трябва да изключиш микрофоните – казах през рамо. – Трябва да говоря с него насаме.

–      Няма начин.

–      Моля те, чичо Боб. Какво ще ни коства?

–      Ако тя направи така, че да мине покрай формалностите…

Чичо Боб отправи към сержант Дуайт кръвнишки поглед, след това мина покрай него, за да направи това, което го бях помолила.

Онтиверос се облегна назад в стола си и сканира с поглед всеки сантиметър от мен.

–      Мамка му, момиче, къде беше през целия ми досегашен живот?

–      И какъв гаден живот е било – казах, настанявайки се в стола насреща му. – Изключиха всички звукови и записващи техники. Можем да говорим свободно.

Той се наклони през масата.

–      Имам три думи за теб, Sancha*. Танц в скута.

Притисках устните си една към друга, след което се приведох напред.

–      Виж, нямаме време за тези глупости, окей?

–      Винаги има време за танц в скута. И така стана, че имам скут, чакащ задник като твоя, за да седне в него. Чакай.

 Наблюдавах как разпознаването взима превез.

–      Ти се опита да ме нападнеш – каза той.

Не съм се опитвала да те нападна. Ти изхвърча от онази къща като прилеп, излитащ от ада. След това ти ме нападна

–      А, добре – каза той, преструвайки се, че като по чудо си спомня фактите. – Почувствах те добре. Искаш ли да се чукаме?

Отворих папката с файлове, която носех.

–      Може би някой друг път.

Той сви рамене.

–      Ти губиш.

Починалата му леля гледаше. Тя нямаше нужда да вижда това. Отново се приведох напред, опитвайки се да спечеля увереността му.

–      Слушай, сериозно. Те разполагат с отпечатъците ти.

Той се ухили.

–      С нищо не разполагат.

–      Нека позная. Избърсал си патроните преди да ги поставиш в пистолета, а? Просто в случай, че пропуснеш някоя гилза. Не би искал отпечатъците ти да се свързват с престъпления…

Той се смрази и премахна всички изражения от лицето си, всичко, което би могло да издаде нещо.

–      Те не искат да знаеш още, но са открили една. Гилза.

Той застана неподвижен.

–      Пропусна една, нали? Жената, Елизабет Елъри. Когато я застреля, загуби една от гилзите. Но това не е проблем, понеже си ги избързал. – Наклоних се още по-близо. – Имат нова технология, Онтиверос. Все още могат да изведът отпечатък, и именно това направиха.

–      Глупости.

Плъзнах една статия, извадена от списание Таймс през масата. Статията беше озаглавена „Нова технология за пръстови отпечатъци раздава справедливост за престъпниците.”

–      Обсъжда се смъртно наказание. Просто искат да покопаеш гроба си по-дълбоко, за да затворят случая и да го залепят с лепило. Затова не си бил арестуван все още. Как мислиш, че те открихме?

Щях да отида в ада за лъжене.

Леля му Тия Роса мина зад мен и постави студената си ръка на рамото ми.

–      Той е добро момче – каза тя с тъга в гласа си. – Просто не го знае.

Реших да не споря.

–      Мога да премахна заплахата от смъртно наказание, ако ми помогнеш.

–      Кажи му – каза Роса.

Изгледах я, изпълнена със съмнение. Нямах време за това, но ако щеше да му помогне да се разкрие.

–      Хулио, ще ти кажа нещо, което може да е малко трудно за преглъщане.

–      Аз имам нещо, което ти да гълташ

–      Твоята Тия Роса ме изпрати.

Той се сепна, изгледа ме сякаш съм шарлатанка, което в очите на повечето хора и бях.

–      Иска да ти напомня за вашата уговорка. Да се грижиш за племенника си, Антъни.

–      Откъде знаеш за Антъни?

–      Не знам. Но леля ти ми каза, че е бил арестуван и е изправен пред алтернативата за дълъг здравословен живот в пандиза. Ако мога да сваля обвиненията и да го закарам в клиника, ще кооперираш ли?

Можех да усетя борбата. Той почти искаше да ми повярва, да лапне тази въдица.

–      Искам го писмено.

–      Дадено.

*Sancha – може да се използва за близка жена, приятелка, за сексапилна жена, която обаче е извън достъп, дори за бивша съпруга. Предполагам, че в случая трябва да се тълкува като второто. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s