9. Изненади


 

Джейкъб видя в далечината светлините на някакъв град. Беше учуден, че Алфа-посоката, която следваше неуморно, го е отвела дотук, но не смяташе, че греши. Беше решил твърдо да следва пътя си, без значение къде щеше да го отведе той. Предварително подготвен за момента, в който рано или късно щеше да му се наложи да се преобрази, той беше задигнал дрехи от една запустяла къща в полето. Сега, когато му се налагаше да навлезе в града, беше моментът за пръв път, откакто беше хукнал от къщата на Кълънови, да се преобрази в човешката си форма. След няколко минути вече навлизаше в малкото градче, преоблечен в най-семплите риза и панталони. Опасяваше се, че в човешката си форма може да загуби следите на Алфа-посоката, но това не се случи и той непоколебимо се отправи към заведението на малка бензиностанция в предградията. Реши, че щом така и така е там, може да се обади по телефона у Кълънови, за да види как са се развили нещата при тях. Той влезе в заведението, което беше малко, тъмно и задимено, с дървени маси и пейки,като в кръчма, и дълъг бар, който беше обслужван от възрастен едър мъж с прошарена коса и най-грубата физиономия, която Джейкъб някога беше виждал. Наоколо беше почти празно, с изключение на двама изпити типове със странен блед и измъчен вид, които седяха на една от масите, пиеха бира и мълчаха, загледани в него. Джейкъб не им обърна особено внимание, бързайки към бара.
– Хей, ти! – подвикна леко войнствено на отблъскващия барман, за да привлече вниманието му. – Трябва да позвъня спешно, къде се намира телефона?
Мъжът го изгледа с физиономия, още по-груба от първоначалната и кимна кратко към дъното на заведението, където се намираше ниша, под формата на слабо осветен коридор, в който бяха разположени две врати за тоалетните. Джейкъб се запъти натам и видя стар телефон, който беше окачен на стената. Взе слушалката и набра мобилния на Едуард.
– Да? – чу се отсреща глас след кратко позвъняване.
– Едуард, Джейкъб се обажда!
– Слава Богу, Джейкъб! – възкликна облекчено гласът на Едуард в слушалката. – Къде си, добре ли си?
-Добре съм, но сега няма време за това! Кажи ми открихте ли нещо?
– Да, Джейкъб, но най-добре ела направо при нас и ще ти обясним всичко.
– Съжалявам, но няма да стане. Кажи ми какво открихте?
Последва кратко мълчание в слушалката.
– Едуард, говори човече!
– Добре, добре, но обещай да не ми треснеш телефона, преди да ме изслушаш!
– Просто говори! – изръмжа Джейкъб яростно, при което барманът подскочи стреснато.
– Били са Волтури. Само че, те не са във Волтера, така че не хуквай натам! В момента никой не знае къде са. Отвлекли са я, за да се докопат по този начин до нас и да ни унищожат. Събрахме всички, които ни помагаха миналия път.
– А „моите хора“ – процеди Джейкъб през зъби, знаейки че Едуард ще се досети, че го пита за глутницата.
– След малко разногласия и те са с нас, но отказват да идват вътре в къщата.
– Не ме интересува, важното е да действат с вас!
– Добре, Джейкъб, моля те, върни се! Тук ще…
Джейкъб не изчака да чуе повече и тресна слушалката. Изсумтя гневно и изгледа двамата измъчени типове, които се бяха втренчили в него. След това отиде към бара и подвикна на бармана:
– Дай ми една бира!
След минута Джейкъб най-после започна да разглежда внимателно обстановката, чудейки се какво точно го беше довело дотук. И тогава усети миризмата. Идваше откъм двамата непознати на масата. Те не миришеха нито на хора, нито на вампири, нито на каквото и да било създание, което Джейкъб някога беше надушвал. Той силно се озадачи, а след това се досети, че и те сигурно го надушват. Запита се какво ли щеше да последва и се втренчи в тях, разучавайки ги. Единият беше по-слаб и с червеникава коса, с лице, неимоверно бледо и обсипано с лунички, и с безизразни сини очи, които бяха хлътнали в огромни сенки, сякаш не бе спал с дни. Другият беше чернокос, с по-едро тяло, но издължено лице, същия недоспал вид и ужасяващо злобен поглед.
Докато се взираха един в друг, вратата изскърца и на Джейкъб му се наложи да се извърне на стола си до бара, за да види кой влиза, тъй като се намираше с гръб. Усети отново същата непозната миризма, идваща от новодошлия. Той беше страховито висок, но нито слаб, нито едър. Имаше същите хлътнали черни очи с огромни сенки под тях и измъчената физиономия на болен човек. Прокара пръсти през дългата си сива коса и кимна към другите двама на масата с каменна физиономия. Сивокосият исполин се отправи директно към Джейкъб, докато седна на стола до него. Джейкъб се стегна, в готовност да се защити, ако бъде нападнат. Не знаеше какво стои пред него и макар неговата Алфа-посока да го беше отвела дотук, не виждаше какво общо можеше да има това с откриването на Волтури и Ренесме. Ами ако се беше подвел? Отново страх скова сърцето му и ужасът го завладя. Не знаеше какви са тези… създания, но не го беше страх от тях наистина, ужасяваше се от мисълта, че те ще му попречат да види отново Ренесме, че могат ей сега да го нападнат и той да не успее да се измъкне, да не успее да хукне отново към Ренесме и никога да не я види, никога да не чуе смеха й или да види очите й, премрежени от щастието двамата с нея да са заедно. Джейкъб потрепери, след което се стегна и се отърси от тези мисли, усещайки приток на сила. Каквото и да имаше насреща си, то нямаше да го спре. С цената на всичко, той щеше да продължи да търси, докато не открие целта на живота си. Мъжът срещу него се усмихна едва забележимо, по-скоро ъгълчетата на устата му потрепнаха леко. Той не беше стар, но лицето му бе странно набраздено от малки бръчици, а косата му – сива, на места по-бяла.
– Кои пътища те отведоха тук? – обърна се той към Джейкъб с дълбок глас.
– Просто минавам – отвърна му Джейкъб с непоколебимо изражение и бойна готовност.
– Аз съм Калвин – представи се мъжът и му подаде ръка. Когато Джейкъб я стисна, установи, че тя беше с много малко по-топла от обичайното. Успокоителното беше, че той ясно чуваше сърцето на непознатия, което обаче биеше с малко по-забързан ритъм от обичайния човешки.
– Джейкъб – отвърна той и пусна ръката на Калвин.
– Вероятно се чудиш какъв съм аз? – запита Калвин спокойно и тихо, за да не го чуе барманът.
– Да, позачудих се – отвърна Джейкъб, без да сваля поглед от него.
– Е, виждаш ли, и аз се питах същото за теб.
Непознатият отпи голяма глътка от бира, която Джейкъб изобщо не беше видял да му сервират.
– Има начин ти да получиш своите отговори, а аз моите -каза Калвин със загадъчен глас. – След три дни, в полунощ. В огромната гора, която е на седем километра източно от този град. Тя е единствената гора наоколо, нямаш шансове да я сбъркаш с друга.
След тези думи той се усмихна накриво, стана от стола и се запъти към изхода. Двамата непознати изгледаха Джейкъб, като чернокосият го изгледа по-злобно, и побързаха да излязат след Калвин. Когато се бяха отдалечили достатъчно надолу по улицата, барманът се приближи към Джейкъб, като изпречи брадясалото си лице на едно равнище с неговото и се втренчи в очите му.
– Търсиш си белята, момче! – каза той с продран глас. – Каквото и да става, не отивай в тази гора!
Джейкъб замислено отпи голяма глътка от бирата си.

Коментари
  1. chukchalana казва:

    Здравей, Thea,
    Откакто видчх, че има качени нови глави си ги чета през 2-3 дена. Харесват ми! Но все ме гложди чувството, че ако не споделя мнението си, няма да съм достоен потребител в този сайт.
    Та значи така: Когато попаднах за първи път на тези текстове ( бяха само 6 глави), имах чувството, че чета откъси от главите. И чаках да бъде качено всичко. За съжаление се оказа, че това е всичко от тях. Не става въпрос за обема на главите. Някак си има хронологическо прекъсване между тях или поне на мен така ми се струва. Изглеждаха ми незавършени и все още ги възприемам така. В 7-ма, 8-ма и 9-та глава е по- добре – плавно се преминава от една ситуация в друга , от което разказаното само печели.
    Надявам се да секна творческия дух на автора , защото аз и толкова не мога да „родя“, а не искам да се лиша от удоволствието да прочета и останалото.

    • Thea казва:

      Просто не си прочела целия фик, затова ти се струват така главите.😉 Има още около 5-6 глави до края, нещата се навързват. Изглеждат ти недовършени, защото това е и целта, развиват се няколко сюжетни линии.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s