7. Теории и стратегии


За първи път от седем години насам къщата на семейство Кълън беше претъпкана от вампири. Място имаше за всички и всеки се беше разположил някъде, като масата народ образуваше кръг, в средата на който беше цялото семейство Кълън – с изключение на отвлечената Ренесме, както и Джейкъб и другите вълци. С куилеутските вълци бяха възникнали известни разногласия, но тъй като явно Джейкъб беше изпратил ясни разпореждания по Сет и Лия, се постигна единогласие.

Сам поначало беше против отново да се излага цялата глутница, увеличила многократно размерите си отпреди седем години, на риск заради един от нейните членове.

Но когато Лия му беше изръмжала, че ако на него не му стиска достатъчно, то тя, брат й и много от членовете на глутницата щяха да изпълнят това, което Джейкъб искаше от тях, той се принуди да размисли.

При заплахата от повторно разпадане на глутницата и държащият го все още респект към Лия, дължащ се най-вече на чувството му за вина, накрая той отстъпи с нежелание.

Но вълците имаха едно единодушно желание – да разговарят пряко със семейство Кълън и да не бъдат принудени да се събират постоянно с другите вампири.

Затова речта, която тази вечер Карлайл щеше да изнесе пред „гостите“ щеше да бъде слушана от вълците от гората, намираща се до къщата.

На претъпкания първи етаж в кръга от вампири се намираха:
кланът Денали – Таня, Елизар, Кармен, Кейт и Гарет (който обаче така и не се беше научил да преживява с тяхната диета на животинска кръв, но беше останал с тях като партньор на Кейт); ирландският клан начело със Сайобан, Лиам и малката Маги, която винаги разбираше когато някой я лъже; номадите Мери, Рандъл, Питър и Шарлот, кланът на амазонките Зафрина (с дарбата да внушава картини в съзнанието на някого), Сена и Качири, и румънските вампири Стефан и Владимир.

От египетския клан единствено Бенджамин и Тия бяха дошли на помощ. Амун и Кеби категорично отказаха, щом чуха, че става въпрос за Волтури.

Карлайл огледа един по един внимателно всички присъстващи и заговори:
– Когато ние ви извикахме, за да ви съберем тук и да попитаме дали сред вас има готови да ни съдействат, ви беше казано единствено, че става дума за Волтури. – Румънците се спогледаха със самодоволно нетърпение при думите на Карлайл, – Сега е време да ви разкажа фактите, а след тях и теориите си. Ренесме беше отвлечена. – Мнозинството в стаята ахна изненадано. – Обстоятелствата при отвличането й бяха наистина странни. Първото и най-важно е, че Алис не успя да предвиди това отвличане. Ясно е, че тя не може да види полувампирите в своите прорицания, но по-интересното е, че не е видяла онези, които са планирали това отвличане. Много малко след това при нас дойде сигурен източник, който сподели, че в редиците на Волтури е имало вливане от страна на няколко полувампири. Което, както се досещате, попречи на Алис да вижда каквото и да било, свързано с Волтури. Дотук с фактите, представящи достатъчно доказателства, че това може да бъде само тяхно дело. Но това, което следва оттук нататък са само теории. Една от по-любопитните лично мои такива е, че сред тези, които са отвличали Ренесме е имало някой, който по някакъв начин е успял да види, че тя се кани да се измъкне от къщата, за да я причака. Ако я бяха похитили в къщата е повече от ясно, че сме щели да чуем. Според мен е излязла по своя собствена воля. По принцип или е била примамена от своите похитители или просто се е измъквала тайно, което аз лично смятам за по-вероятно. Тогава това значи, че съществува възможност при тях да има някой, който има някаква дарба, сходна с тази на Алис да вижда в бъдещето или да вижда само бъдещето на хора и полувампири. От всичко, казано дотук, аз допускам като друга своя теория, че това похищение е направено с няколко конкретни цели – на първо място, да ни провокира за противопоставяне, на второ –  притеснението да ни разедини, както и връзките по между ни.
-Но, Карлайл, наистина не проумявам, какво по-точно искат Волтури? – попита Зафрина със скръбен глас. На нея и беше мъчно за атаката над Ренесме.
– Именно това е една от теориите, в които най-силно вярвам. Мисля, че Волтури искат да имаме повторен сблъсък, но този път той да бъде решаваща битка, в която да няма никакви вратички за измъкване, за да могат да ни накажат за унижението, на което смятат, че са били подложени преди седем години.

Всички се умълчаха за миг.

-Това просто е невероятно подло! – изсъска Кейт ядно.

Всички засумтяха около нея във възмутено съгласие с думите й. За момент настана известен смут, докато всички си говореха един през друг. Не можеше да се разбере дори кой какво точно казва в суматохата.
-Но това е нечувано!
-Волтури прекаляват от много отдавна!
-Време е да се сложи край най-после!
-Не може това да остане така!
-Така е, трябва да уведомим целия вампирски свят за подлостите на властта, която го управлява!
-Добре казано!

Карлайл вдигна умолително ръце във въздуха,призовавайки към тишина и внимание. Стефан и Владимир оглеждаха разбунтувалите се вампири самодоволно. Останалата част от семейство Кълън просто стояха безучастно до Карлайл, с каменни и безизразни физиономии, очаквайки развитието на нещата от този разговор.

-Приятели! – извиси глас над множеството Карлайл, – Имам нужда да знам кой от вас ще застане на наша страна в тази битка? Ако, разбира се, някой пожелае това, защото аз нямам право да искам от вас да дадете животите си заради нас!
-Това тук вече не се касае само до вас, Карлайл! – Гарет пристъпи една крачка напред, изпъчвайки гърди и излъчвайки добре сдържана справедлива ярост, хъс и борбеност. Гласът му беше изпълнен с бунт. – Случващото се с вас касае целия вампирски свят! Днес сме ние, и казвам ние, защото кланът Денали е като част от вашият клан, но утре ще са други. Така винаги ще има някой, който да пострада от техните манипулации. Те не управляват честно. Отдавна се кипрят на своите тронове и управляват с подлост, търсейки само най-угодното им положение. Аз мисля, че дойде време да сменим властта, управляваща вече хиляди години мистичния ни свят!
– Ние, амазонките, подкрепяме напълно това! – извиси глас Зафрина.
-Разбира се, че и ние ще участваме в тази, ако ще и последна в съществуването ни битка! – заяви Сайобан
-Време е за нов ред! – обяви съгласието си и Бенджамин. Всички единодушно потвърдиха, че ще вземат участие в битката, без никакви изключения.

Владимир и Стефан изглеждаха така, сякаш са деца, за които е дошла Коледа.

-Има още нещо, което е за уточняване. Тази година е фестивалът, или иначе казано съборът на вампирите – добави Карлайл

-Тази година е какво? – запита Бела, проговаряйки за пръв път през тази вечер.

-Ах, да, разбира се! Пропуснали сме да обясним на Бела за съборът! – възкликна Алис засрамено и продължи – Фестивалът на вампирите, Бела, е събитие, което се случва веднъж на всеки 100 години. Организира се от кралския клан, в случая от Волтури. Представлява събиране на вампири от целия свят на неутрално, но трудно достъпно за обикновените хора място. Провежда се първия петък на лятото, в който ще има пълнолуние. В нашия случай, това е след една седмица.
-Та както бях започнал да ви казвам – намеси се отново Карлайл, – друга от моите теории е, че на Фестивала Волтури ще направят някакъв важен ход – тогава ще разполагат с огромна част от вампирската общност и ще използват момента за каквито и действия да са си наумили.
-Значи е просто! – намеси се Таня. – Ще трябва някой от тук присъстващите да отиде на Фестивала и да види какво ще предприемат!
-Не, не е толкова просто, Таня! – намеси се строго Едуард, подразнен, че не се разбира нещо толкова очевидно. – Опасно е за всеки един от присъстващите. Волтури знаят кой действа с нас – забравихте ли, че всички бяхте с нас на онази поляна преди седем години? За никого от вас не е безопасно!
-Ами Амун и Кеби? – обърна се Бела към Бенджамин и Тия
-Не е възможно! – отсече Бенджамин отвратен. – Те казаха, че ако ще има битка, в която накрая да се наложи да се включат, по-вероятно ще отидат на страната на Волтури!
-Има само една възможност и тя е решена отдавна… – каза Карлайл. – Джаспър, помни, че това, което ще бъде поискано от теб касае всички ни. Не бих те молил никога, ако не беше неизбежно!

Очите на Джаспър се разшириха за миг ужасено, преди да успее да овладее изражението си и да чуе думите, които се беше надявал абсолютно никога в съществуването си да не чува:

-Ще трябва да се срещнеш с Мария!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s