6. По следите на куилеутската магия


Когато Джейкъб изскочи от къщата на Кълънови и се преобрази, първоначално помисли, че хуква без никаква цел и посока. Беше му се случвало някога преди, но този път беше коренно различно – сякаш някаква част вътре в него, която е повече наясно от колкото цялото му същество, го теглеше в някаква конкретна посока, която той моментално пое.

Джейкъб дори не беше подозирал за съществуването на тази част, но последва посоката така, сякаш това беше най-естественото нещо – сякаш това беше пряка заповед на Алфата, която не търпеше по никаква причина пренебрегване.

Тичаше с цялата бързина, на която беше способен, оставяйки зад гърба си бялата къща на семейство Кълън, а след това и Ла Пуш, като въобще не навлезе в резервата.

Тичаше в бясна надпревара с вятъра, но въпреки тревогата, която беше стегнала в железните си окови като обръч сърцето му, знаеше, че на света няма по-правилна посока, която да последва.

Лапите на големия кафяв вълк сякаш дори не докосваха земята, в бързината си той, погледнат от страни, изглеждаше сякаш се издига на няколко сантиметра от земята.

Не го интересуваше никой, освен посоката, която следваше, продиктувана му от Алфата и целта, към която водеше този предначертан път – Ренесме. В някое кътче на съзнанието си Джейкъб разбираше, че това е някаква част от „вълчите работи“,  както ги наричаха някога с Бела.

Макар да не можеше да си спомни легенда, в която се намесва конкретно този въпрос, Джейкъб беше напълно сигурен, че тази Алфа-посока се е появила, за да го води в следствие на белязването на Ренесме.

Мислеше си, че вероятно в следствие на белязването, което само по себе си беше феномен (а Бела го наричаше дори магия), покрай създалата се силна и непоклатима връзка между белязващия и белязаният се създава нерушима нишка, която винаги ще води единия към другия и обратното.

Съвсем скоро той усети, че не е сам в мислите си.
„Джейкъб, чакай ни!“ – призова го мислено Лия.
„Да, идваме, братле!“ – обади се и Сет.
Джейкъб изръмжа.

Знаеше, че няма друг избор и, че това бе правилното действие и им нареди с нетърпящия възражение тон на Алфата:
„Приберете се и вижте с какво можете да помогнете на Кълънови, те ще имат нужда от помощ от страна на вълците. Тъй като мен няма да ме има, възможно е Сам да се обяви на мнение, различно от моето и да откаже да съдейства, така че уверете се, че няма да има разногласия по време на отсъствието ми.“
„Но, Джейкъб, къде отиваш?“ – Лия беше разтревожена.
„Лия, не се тревожете за мен сега, аз знам какво правя!“
Лия и Сет нямаха никакъв друг избор, освен да послушат заповедта на Джейкъб и го оставиха сам в мислите му.
Той бързаше, напъвайки силите и издръжливостта си до пределната скорост, на която бяха способни и нямаше намерение да си почива скоро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s