5. Неочакваният посетител в бялата къща


 

-Просто не знам какво да предприемем! – каза Карлайл, който, винаги сдържан и спокоен – като глава на семейството, която трябва да бъде опора за всички – този път крачеше неспокойно из стаята,извън себе си от гняв и безсилие. Всички, които бяха наредени около голямата маса в трапезарията изглеждаха сякаш са на погребение. – Ако приемем, че наистина е дело на Волтури… какво ще бъде най-правилно? Може би трябва да отида във Волтера сам и да говоря с тях…
– Не! – прошепна Есме отчаяно
– Никъде няма да ходиш,Карлайл! – намеси се Едуард. – Аз съм този,който трябва да отиде.
Бела,която не бе проговаряла откакто откриха, че Ренесме липсва, извърна глава към него с празен поглед и поклати глава.
– Ако ще ходим,ще ходим заедно, двамата – изрече тя с толкова тих и немощен глас, че дори и всички те, които имаха невъзможно развит слух, едвам я чуха, по-скоро прочетоха казаното по устните й.
– Защо не ми позволи да кажа на Джейкъб какво подозираме? Може би тогава нямаше да… изчезне… Дано не се е наранил в мъката си – каза Алис, обръщайки се към Едуард.
– Да, ако ти бях позволил да му кажеш, щеше да хукне право към Волтера! Тогава със сигурност ЩЕШЕ да се нарани!
Всички ненавиждаха безпомощността си и се чувстваха слепи, незнаейки какво да предприемат.
Докато седяха в размисли, се чуха невъзможно тихи стъпки отвън на двора, които със сигурност не бяха човешки. Всички около масата скочиха на крака и заеха нападателни позиции.
-Аз съм, Хюилиен – чу се нечий глас пред вратата на къщата им. – Идвам да говоря с вас! Не търпи отлагане, касае всички!
Карлайл и Едуард се сблъскаха на вратата и дръжката й остана в ръката на Едуард. Вратата се отвори и те се отдръпнаха, за да направят място на жената да влезе вътре. Бела отправи поглед към нея. Не беше я виждала от седем години – откакто с Нахуел им бяха помогнали да спасят себе си и Ренесме от Волтури…

Беше възможно това да означава, че им носи някакви новини,свързани с тях. Че знае нещо за Ренесме. Надеждата неволно се просмука във вените на Бела и превзе цялото й същество.

Едуард можеше да чуе мислите й! Но мрачната му физиономия попари зародилата се надежда. Хюилиен ги огледа един по един като им кимна за поздрав и заговори, съзнавайки че никой в стаята дори не диша за да чуе всеки детайл.
– Когато преди седем години си тръгнахме от тази къща, ние се отправихме обратно към дома си. Нахуел беше притеснен,че сестрите му ще пострадат и беше започнал да се разкайва, че въобще сме дошли и сме говорили пред Волтури. Въпреки всичко той държеше на своите сестри, а когато ви видя като такова сплотено и щастливо семейство, пожела и той да има такова, затова беше решил веднага да ги открие и да се скрием някъде, докато Волтури си разчистят сметките с Джохан, баща му. Трябваше да се съглася с него, защото не търпеше никакво разубеждаване. А не можех да го оставя сам – той е единственото мое семейство – единствената част, която е останала от сестра ми! – Тя спря за миг, като лицето и се сгърчи от болка. – Открихме ги в дълбините на една гора. Отказваха да го послушат за бягство. Малките глупачки дори не пожелаха да му повярват в началото! Джохан освирепя, той му повярва, беше чувал за Волтури и сега беше вбесен от предателството на единствения му син, който беше отказал да остане при него. Те… те дори се сбиха… Не вярвах, че Волтури можех да са толкова бързи… Откриха ни точно, когато боя между Джохан и Нахуел беше добил застрашителни размери – Нахуел губеше, той беше значително по-слаб, а аз никога не съм била боец, не знаех как да му помогна… Волтури ги разтърваха… Още не проумявам как бяха стигнали толкова бързо… Нахуел знаеше къде да търсим сестрите и баща му – самият Джохан му беше казал къде е, за да го намери ако размисли и реши да се присъедини към тях, но Волтури… Откъде са можели да знаят?
– Те разполагат с преследвач – поясни Карлайл – Може да проследи всяка една цел.
Хюилиен се сгърчи още повече, но продължи разказът си:
– Тогава Волтури разпитаха Джохан – с какви цели е създал тези полувампири и дали има още такива. Той отговори на въпросите им. Каза им, че има по света много такива, че съществуват от времето на първата поява на вампирите. Наричат се дампири и дори в митологията се среща много информация за тях, макар и изопачена през човешкия поглед… Волтури изслушаха обясненията му и го попитаха защо е създал тези. Той им отговори,че експериментирал с тях. После, без да кажат и дума, те буквално за секунди го разкъсаха на парчета и изгориха. Момичетата изпаднаха в ужас и истерия, опитаха се да нападнат когото сварят… Тогава всички за миг се почувствахме… празни отвътре, някак безмозъчни, безсмислени…
– Дарбата на Алек – прошепна Алис, затулила устата си с ръка. Хюилиен я погледна объркано.
– Алек има дарбата да влияе на съзнанието – създава ти измамни емоции или пък те кара да изхвърлиш всяко чувство от главата си, сякаш те упоява.
Хюилиен кимна в разбиране
– Явно точно това ни се беше случило, но подейства – двете момичета се бяха спрели. Когато усещането премина, те двете още бяха със странно изцъклени очи, но неподвижни и безмълвни, явно този Алек още им е въздействал. Тогава Нахуел говори с тях. Молеше им се да ни пощадят. След дълъг размисъл от страна на техния водач и много съветване между него и още двама от тях, те решиха да ни пощадят, но имаха условия – Нахуел и трите му сестри – Соня, Зина и Лиара, трябваше да станат част от клана им и да заемат място до тях неотлъчно. А аз трябваше да се закълна, че няма да казвам на никого за това. Можеха да бъдат сигурни, че ще го изпълня, защото от мълчанието ми не зависеше толкова собствения ми живот, а животът на Нахуел… Затова не дойдох веднага при вас. Но опитах да ги проследя, трябваше да бъда сигурна, че Нахуел е добре и че не са го убили. Пристигнах във Волтера, като разбира се през цялото време прикривах каква съм и не нападнах нито един човек. След известно време, което прекарах в дебнене из града, една нощ ги видях – изнизаха се, прикривани от тъмнината на града – нощта беше безлунна. Аз бях единственият свидетел на оттеглянето им. Почаках известно време, но те повече не се завърнаха… Тогава започнах да ги търся, но нямаше нито една следа, за която да се хвана… Не можах да свикна с мисълта, че не знам какво се е случило с Нахуел… Доскоро продължавах да ги търся, обиколих буквално навсякъде,но безрезултатно. Затова, обмисляйки от известно време насам, най-накрая се реших, че просто трябва да ви кажа за всичко това. Трябваше да потърся помощта ви!
Хюилиен млъкна и ги загледа очаквателно. Все още никой не си поемаше дъх, но този път защото бяха вцепенени от чутото. Нещата ставаха ясни, но това не означаваше, че са получили добри новини – потвърди се предположението им кой може да стои зад това. Стана ясно и защо Алис не беше виждала Волтури. Но… дотам…

Къде щяха да ги търсят? Какво бяха намислили те? И най-тежкият въпрос – дали Ренесме беше жива?

Неизречените страхове и въпроси изпълваха помещението с безкрайно напрежение, подсилвано от това, че Джаспър неволно им придаваше и своите собствени негативни емоции. Пръв говорът си възвърна Карлайл, знаейки, че това просто беше негово задължение:
-Спокойно, Хюилиен, ние имаме лична причина да ги открием. Неси трябва да е при тях… – след това той се обърна към другите в стаята. – Необходима ни е организация! Емет, ти и Джаспър идете при вълците. Знам, че сега, когато го няма Джейкъб, те са объркани и не знаят какво да правят, но няма да ни откажат помощта си. Доколкото разбрах, Лия и Сет са хукнали да потърсят Джейкъб, ако го открият, нещата ще се улеснят… Розали, когато се върнат, вие двамата с Емет отивате при Денали, всеки ще поеме нанякъде, за да съберем всички възможно най-скоро и да се върнем тук. Трябва ни спешен план, а времето ни притиска сериозно…
-Карлайл, мисля, че знаеш нещо повече? – попита Розали.
-Всъщност, само подозирам нещо… Ще се наложи да се организираме бързо и тогава ще говорим. Важното е да разпределим кой кого ще търси и да тръгнем незабавно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s