2. Шато де Волтури


 

Деметри спря за миг и подуши неспокойно въздуха. Очевидно никой не го следеше. Почти безжизненият мъж, преметнат като парцалена кукла през рамото му, се размърда неспокойно, но не посмя да каже нито дума. Знаеше, че животът му виси на косъм и беше вцепенен от страх.

Не можеше да знае какво ще бъде решено за съдбата му, докато те не преценяха дали именно той им беше необходим.

Благодарение на смътните си видения знаеше, че го търсят, но не беше успял да им избяга, след като по дирите му беше изпратен преследвач.
Деметри вървеше с човешки ход, което му костваше неимоверни усилия при положение, че искаше да се отърве по-скоро от товара си.

Не, че можеше човекът да му тежи, но жаждата вече пареше гърлото му, а той трябваше да се пребори и да й устои, тъй като товарът му беше твърде ценен за неговият господар.

Всички от кланът на Волтури спазваха своята йерархия с цената на всичко, защото в противен случай щеше да настане хаос не само в техните редици. Аро беше начело на йерархията. Той бе най-умният и коварният от всички, затова му бе отредено това почетно място и всички бяха длъжни да се подчиняват на волята му.

Негови дясна и лява ръка бяха Кай и Марк, които разполагаха с много повече преференции от всички останали.

Джейн и Алек бяха най-силните му оръжия и най-ценните. Всички останали бяха на равно, като изключим съпругите на Аро, Кай и Марк, които се разполагаха като почетни господарки, но не вземаха отношение във военните и управленски дела на клана.

Беше решено да се изнесат временно от Волтера и да отидат на място, което на никого няма да бъде известно. Това място беше тайният им подземен замък в Югоизточна Франция, намиращ се в долина, заобиколена от планински хребети.

Нямаше човек или някой вампир, който да не е от клана на Волтури, който някога да беше чувал за съществуването му, а още по-малко за нахождението му. Макар че много скоро нещата щяха да се променят.

Но планът на Аро беше засега Шато де Волтури да остане в тайна.

Далеч от любимите италиански земи никой от клана не се чувстваше достатъчно добре.

 Мъжът на рамото му потрепери и Деметри изръмжа тихо. Забърза крачка доколкото му беше възможно да го направи, без да нарани човека. Предстоеше им изкачване по скалите и после спускане, което нямаше да бъде кратко с бавния ход и постоянното внимание да не натроши костите на човека.

* * *

Аро стоеше смълчан в своя трон в подземната залата и умислено гледаше в някаква точка в червения килим на пода, подпрял брадичката си с лявата си ръка.От лявата му страна на трона си беше седнал Марк, от дясната – Кай.

Личността, която променяше обичайната картина беше стоящият зад трона на Аро мъж, който беше заел мястото на Рената, сега намираща се встрани от тримата.

Този мъж беше изцяло различен от всички в клана – той и двете момичета, които сега седяха на столове с високи облегалки, разположени около дълга средновековна маса.

И тримата бяха с мургави кожи и грубовати черти, с гарвановочерни коси и очи. Мъжът никога не се отделяше на голямо разстояние от Аро.

Аро знаеше, че в най-скоро време момичетата щяха също да заемат своя постоянен пост – веднага щом споделеше плановете си с другите двама. Макар Аро да смяташе, че самото им присъствие в помещението е достатъчно за целта му, той все пак не желаеше да рискува. Беше премислил и запланувал всичко възможно най-внимателно, като първо, чрез тримата мургави странници, се беше погрижил за най-голямата си пречка.

 Сега щеше да се появи и вторият му по важност коз веднага щом Деметри изпълнеше успешно своята мисия да доведе човекът. Точно докато мислеше за това, във входната зала се чуха стъпки, слизащи надолу към тронната зала.
– Нахуел, – каза той на мъжът зад себе си, давайки му знак да го последва, след което се изправи и пристъпи напред, нетърпелив да посрещне Деметри.
– Всички, без Марк, Кай, Нахуел, Соня и Зина да се оттеглят и да ни освободят тронната зала. Ще водим важна дискусия и е необходимо да разберете, скъпи мои, че имам всички разбираеми съображения да не желая да допусна нещо да се обърка. Но вие, разбира се ще бъдете осведомени скоро.
С леко недоволство всички отстъпиха към огромната врата на залата и излязоха навън, разминавайки се с Деметри.
Когато вратата се затвори зад тях, Деметри свали мъжът от рамото си и го постави на един от столовете. Когато усетиха мирисът на човек, двете мургави момичета изръмжаха.
– Зина, Соня, налага се да се въздържите. Този човек ни е необходим, дори може и да се присъедини към нас – каза Аро с твърд и заповеден глас.

Кай и Марк най-после го погледнаха, изтръгнати от унеса.
– Да, скъпи мои, най-после ще споделя с вас всичките си планове! Но първо ще помоля Соня и Зина да пристъпят по близо към Кай и Марк.А Деметри, теб ще помоля да се заемеш със следващата си мисия. И помни – не мисли много и не вземай решения, следвай дарбата си на търсач и ми доведи необходимите… личности…

Момичетата побързаха да изпълнят желанието му, Деметри също излезе по най-бързия начин, нетърпелив преди всичко останало да утоли жаждата си някъде.

Аро отиде до човека, който Деметри беше довел и хвана ръката му. Отне му няколко минути, през които се взираше в мислите му. След това пусна ръката му с доволна усмивка.

–          Да, това е необходимият ни човек! – помърмори той по-скоро на себе си.

–          Аро, би ли ни въвел най-накрая в плановете си? – попита раздразнено Кай

–          Търпение, скъпи ми приятелю, търпение! Всичко ще ви обясня! – той се приближи до тях, през цялото време следван от Нахуел, докато двете момичета, подобно на щитове, бяха застанали до другите двама – Дошло е времето най-накрая да ви посветя в случващото се. Когато преди седем години ние тръгнахме от Волтера към семейство Кълън с намерението да унищожим ненужните и да приберем при себе си новите таланти, ние бяхме неприятно изненадани. Те бяха събрали своя малка „армия“, така да се каже и то с много надарени вампири. Тогава бяхме унижени, не успяхме да изпълним мисията си и за малко да опетним репутацията си, а нашите врагове само това чакат. Но тогава стана пределно ясно, че Кълънови са наши врагове и действат срещу нашето добро име. Не трябва да бъде допуснато в нашия свят подобно нещо. Дошло е време нещата да се променят. Дошло е време да бъдат унищожени и нито един няма да бъде пощаден! Нито един от тях и бездруго няма да поиска да бъде в редиците ни. Назрява война, скъпи мои, и в тази война ще бъде въвлечен целият вампирски свят. Както знаете тази година е годината на събора на вампирите. Там ще направим изявление, Кълънови никога не идват на този събор. Което е само в наша полза и ни дава шанс да привлечем номади и кланове на своя страна. Естествено само трябва да представим нещата от подходящият ъгъл и ще убедим дори вампири, които са били на тяхна страна някога. – Аро спря за миг, давайки им шанс да кажат нещо.

–          .Аро – намеси се Кай – не усещаш ли пропуска в цялата работа? След като си взел тези решения няма ли да лесно като детска игра за Алис Кълън да получи видение за тях?…

–          О, скъпи ми Кай, искрено се надявах да попиташ! – Аро се усмихна зловещо. – Ето тук се намесват нашите приятели – той посочи намиращите се зад тях Нахуел, Соня и Зина. – Те, както знаете, са полувампири. Когато убихме баща им – Джохан, те се съгласиха да ни служат,за да запазят животите си, и още тогава се роди моето прозрение – Алис не може да вижда полувампири.

Сега вече Кай също се усмихна зарадван, докато Марк гледаше безизразно.

–          А щом не може да вижда тях…

–          Значи не може да види нищо свързано с нас, щом те са близо! – довърши Кай, развеселен. Най-после виждаше нещо интересно да се задава на хоризонта. Дори Марк даде някакви признаци на задоволство.

–          Това не е всичко, приятели. – Аро се усмихна още по-широко. – Най-после открих оръжие, с което Алис Кълън става още по-безполезна и дори не ни е необходима в редиците ни. Този човек, когото помолих Деметри да проследи и да ми доведе, има дарбата на Алис. Уилям, както е името му, още в човешкото си състояние вижда бъдещето по начина по който и тя може. Любопитно ми е дали когато го превърнем, дарбата му ще страда от същите ограничения като нейните? Но предстои да разберем, естествено. Уилям?

Мъжът вдигна глава с безизразен поглед,когато чу името си.

–          Можеш ли да видиш бъдещето на всички, намиращи се в тази зала? И на шестимата? – попита Аро властно.

–          Да, мога – отговори Уилям уверено.

Сега вече всички се въодушевиха.

Коментари
  1. chukchalana казва:

    Може ли да прочета и останалото? Личи си, че не е написано от Стефани Майер, но ако тя прочете тоя откъс ще си скубе косите, че не е неин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s