~~12. Приготовления


 

– Значи това е бил планът през цялото време? – Карлайл се беше строполил тежко на канапето си и оглеждаше тревожно всички. Джаспър се беше върнал с лошите новини от Мария. – Ясно е, че ако ние не отидем, те просто ще дойдат за нас! И тогава ще стане дори по-лошо…
– Да, нещата изглеждат по-черни, откакто ония страхливци дезертираха! – каза мрачно Емет, визирайки новопостъпилите наскоро в редиците им номади Джоан и Мариус, които бяха избягали най-вероятно при Волтури веднага щом чуха накъде отиват нещата…
– Нека почакаме Нейтън да се върне, може да успее да събере полезни сведения – намеси се с надежда в гласа Розали. Нейтън беше друг номад, присъединил се към каузата им. Той беше вампир с дарбата на шпионин и им беше много полезен точно в момента с умението си да се промъква незабелязано и да усеща кога е застрашен от залавяне от вражеска страна.
Бела и Едуард, веднага щом чуха лошите новини, се бяха отправили към Франция, за да открият вампирите, които живеят по тези земи и да ги привлекат по всеки един възможен начин на своя страна. Беше ясно, че предстоеше битка, която щеше да се запомни като най-великия конфликт от хилядолетия насам във вампирския свят. Кълънови и техните поддръжници се бяха принудили да се готвят за истински сблъсък, в който щеше да е необходимо да бъдат впрегнати всички физически сили и умения, както и цялата гъвкавост на ума, на която бяха способни. Имаха силен враг насреща си. Бела беше най-ентусиазирана от всички и за нея нямаше никакво значение кой ще падне в битката, нейната цел беше да открие дъщеря си, за която горещо вярваше, водена от някакъв майчински инстинкт, че е още жива. Бела щеше да убива когото е необходимо без дори да трепне. В преговорите с другите вампири във Франция всички очакваха, че именно тя ще бъде най-убедителна, защото нямаше актьорска игра, която да бъде по-убедителна от искрената неподправена мъка за изгубеното й дете.
През това време всеки от поддръжниците на Кълънови беше обхванал някакъв периметър наблизо и далеч със същата цел – да бъдат привлечени възможно най-много привърженици към тяхната страна. Това не беше лека задача, много пъти се налагаше дори да бягат, измъквайки се на косъм от отказващите да им повярват, които твърдо заставаха зад версията на Волтури.
След няколко дни от отпуснатия им месец се появи Нейтън с полезни сведения. Организацията на Волтури не беше по-малко активна от тяхната, дори напротив. Те бяха решили всички от кралския клан в боя да се намират на централно място, а обикновените вампири, които щяха да се бият на тяхна страна, щяха да ги обграждат като щит. По този начин Волтури щяха да могат да използват по-лесно дарбите си срещу врагът, а същевременно щяха да бъдат далеч по-защитени откъм физически атаки, докато другите около тях падаха или печелеха в боя. Редиците имаха своята строга организираност в строй под формата на равнобедрен трапец,чиято основа щеше да бъде задният фланг, тилът на войската, запушвайки и защитавайки кралския клан, който двете равни страни щяха да застъпват отстрани. Срещуположната „основа“, която се падаше по-малка на дължина щеше да бъде заета от физически най-силните вампири, много от тях новородени, тъй като Волтури бяха решили да създадат и малко сурова и първична сила, която да включат в боя. Друг важен факт, който Нейтън съобщи беше, че, тъй като кралския клан винаги обичаше да изпъква сред себеподобните и да се откроява със своя ранг, Волтури бяха решили всеки един представител на клана им да бъде облечен със символична кърваво-червена мантия.
Макар и плашещи, всички тези сведения бяха изключително полезни за организацията на защитата на Кълънови – сега те знаеха какво да очакват, въпреки че винаги можеха да се очакват и големи изненади щом ставаше дума за Волтури…

 

* * *

– Виж какво, обадих ти се само за да получа информация и ти си нямаш на идея колко ценна такава ми даде току-що! – Джейкъб повишаваше леко тон, барабанейки нервно с пръсти по стената, на която беше разположен телефона, по който говореше с Карлайл, а барманът с вкиснатата физиономия го гледаше лошо.
– Джейкъб, след като няма да се присъединиш към нас, поне кажи къде си, какво си намислил? В цялата суматоха само ни караш да се тревожим и за теб! И как ще откриеш замъка на Волтури? Мария ни обясни къде е, мога да ти кажа! – Карлайл звучеше разтрежовено.
– Виж док, много добре знам къде е замъка – каза Джейкъб, усмихвайки се леко. Алфа-посоката никога не лъжеше – Да не губим време за това и без друго всяка минута е ценна! А е повече от ясно защо по дяволите не мога да ти кажа нищо. Всички сте много добри в пазенето на тайни пред онзи рентген с името на папагал – Аро или както там беше… Ако не сполучите…
И двамата замълчаха за кратко напрегнато.
– Джейкъб…
– Това може и да е последния път, в който успяваме да си кажем нещо… Успех,шефе! Дано се измъкнем живи от това!
– Бог да ни е на помощ, Джейкъб! Пази се!
Джейкъб затвори слушалката и бързо се отправи към гората, подминавайки подозрително гледащия го барман. След няколко минути вече беше при Калвин и десетина други, сред които и Джон. Джейкъб им кимна кратко, след което заяви на Калвин:
– Ето най-важното, което ни е необходимо да знаем – ще се появим малко по-късно след началото на битката, естествено преобразени. За тази цел е явно, че ще трябва да изчакаме луната да изгрее. Добре е,че е решено битката да бъде през нощта. И сега най-важното – както и сам каза, Калвин, от единствено значение са Волтури – ще атакуваме само тях и абсолютно никой друг! Това беше единствения пропуск в плана. Но явно съдбата играе на наша страна, защото поради своята мания за показност и величие са решили всички да бъдат в кърваво-червени мантии. Това ярко ще ги открои от всички останали.
– Това е идеално за нас! Ще разчистим целия кралски клан до последния вампир! И тогава нещата за нас могат коренно да с променят! Веднъж премахнати, нашия вид ще бъде отмъстен, а може и условията да се подобрят и да не бъдем преследвани повече – каза Калвин с блясък в очите си. Джейкъб му се усмихна, след което се обърна към всички:
– Посоката, която трябва да поемем е право към Франция!

* * *

Ренесме бавно отвори очи, съвземайки се от кошмарния си сън. Всичко й се виждаше замъглено и тя се запита смътно дали от толкова продължително упояване нямаше накрая съвсем да й се размъти мозъка и да изгуби разсъдъка си. Беше й омръзнало да гледа голите каменни стени на своята килия и да чувства около глезените и китките си отвратителните каменни окови, както й беше омръзнал твърдият каменен под, който караше всяка става от тялото й да се схваща. Добре, че поне не я оставяха да умре от жажда, всеки ден някой й носеше да пие кръв, което беше единственото останало хубаво нещо в живота й в момента. Още повече, че беше човешка кръв, макар при мисълта, как е била добита да не й ставаше особено приятно. Изведнъж тя чу шум в коридора пред мъчителния си затвор. Изнерви се, че не можеше да види какво става от другата страна на вратата.
– И как го откри? – чу се гласа на Аро
– Сам дойде. Веднага след фестивала. Решил, че може да ни бъде полезен. Не знам защо, но много ме изнервя – някакво си английско конте, държи се изключително нагло и превзето – сякаш е нещо повече от мен! – Деметри звучеше обидено и злобно. Ренесме си помисли, че ако зависеше от него, то той без да се замисли би разкъсал персоната, за която говори. Тя се запита защо ли си говореха ,при положение, че за Аро беше напълно достатъчно да хване ръката на Деметри и да разбере всичко необходимо. Вероятно това беше нещо, което трябваше и тя да чуе…
– Хм,ако е истина дарбата му, то може би ще бъде по полезен от всеки друг в момента… – каза Аро замислено. – Как каза, че е името му?
– Найджъл! – рязко и презрително отговори Деметри. От тона му ставаше ясно, че е дълбоко засегнат.
– Тогава ако обичаш, доведи ми Найджъл, докато аз вляза да си поговоря със скъпата Неси!
Ренесме чу отдалечаващи се стъпки, докато ключа се превъртя в ключалката и след малко високата фигура, загърната с черен плащ на Аро влезна в килията й. Тя го изгледа с омраза и ядно му каза:
– Какво има сега пак! Нова интрига? Следващият ти велик замисъл, в който ще ме посветиш само за да изпитам болка за семейството си?! Не ти ли стига да ме посвещаваш във всяка мизерия, която си намислил? Или просто си някакъв садист!
– Неси, Неси,успокой се! – каза иронично той с мазна усмивка, докато тя изръмжа в градация, превръщайки ръмженето в гневен рев на ярост и се опита да се освободи от оковите, забравяйки,че е безсмислено, желаейки единствено да го къса парче по парче бавно и мъчително. – Всъщност, мила моя, идвам за да те избавя от мъките ти!
– Откога те предизвиквам да ме убиеш, а ти все отказваш! Сега ли реши!? – изръмжа тя отново повишавайки тон.
– Да те убия? Че кой говори за убийство? Потърпи малко, скъпа, ще разбереш след малко. След няколко секунди вратата се отвори. Докато бяха говорили, Ренесме не беше чула приближаващите стъпки. При тях влязоха Деметри и още някакъв мъж – много висок и много строен, със студени аристократични черти и безизразно сурово изражение. Носът му беше орлов, а косата му кестенява, не много дълга и къдрава. Очите му бяха черни – явно беше жаден и може би именно това му създаваше дискомфорт, или пък просто беше безскрупулен и жесток.
– Това, Неси е Найджъл. От днес нататък той ще бъде нов официален член на клана ни. Той притежава рядка дарба, но изключително ценна…
– О, моля те! – каза Ренесме презрително, а Найджъл я изгледа строго. – Не искам да знам за поредното коварство, което си измислил, за да убедиш вампирите в още нещо зло, което моето семейство уж е намислило… Какво ще бъде сега? Може би ще кажеш, че Карлайл е измислил някакъв лабораторен начин вампирите да се превръщат в прилепи? Или е създал смъртоносна отрова за вампири, извлечена от куче-мутант, чиято слюнка убива всичко живо на място?
Аро се засмя безрадостно.
– Сега ще ти разясня, мила! Планирам още един член на нашия кралски клан. Теб!
Ренесме се засмя на свой ред.
– Как изобщо си представяш, че ще стане стар изкуфял глупак такъв! – просъска тя и се усмихна накриво изглеждайки го със злобен поглед, докато лицето му се помрачи едва забележимо от прикрития гняв. Не я интересуваше как ще му говори, вече нищо нямаше значение. Надяваше се да я убие и да прекрати болката, която я разкъсваше. Деметри й изръмжа възможно най-злобно, при което тя го погледна и оголи зъби предупредително срещу него.
– Деметри,достатъчно! – нареди Аро строго. След това отново се обърна към Ренесме. – Ако ми позволиш най-после да обясня, нещата ще приключат по-бързо! Та, както бях тръгнал да ти казвам, Найджъл има несрещана досега дарба. Той влияе на паметта на всички живи и разсъждаващи твари, което го прави крайно полезен… или крайно опасен! Но в нашия случай, той ще направи най-голямата ти услуга – ще ти изтрие паметта!
– НЕ! – изкрещя тя отчаяно и се замята – Само посмей! Ще те убия! Кълна се ще те убия!
Аро направи знак на Деметри и той отиде до Ренесме, за да й запуши устата и да я държи.
– И без повече прекъсвания – продължи Аро. – Не че пак няма да имаш спомени. Само че ще имаш спомени, каквито аз ти избера… Ще вярваш, че Кълънови са ти врагове. Ще вярваш, че Бела и Едуард са всъщност убийците на твоите родители, а аз съм те спасил и приютил при себе си. Ще вярваш, че те са лошите и искат нашето унищожение, за да довършат започнатото тогава, когато са убили родителите ти. Ще вярваш, че твоят вълк – Джейкъб – също не иска нищо друго освен да те убие, както и всеки един от целия ви клан и поддръжниците му. И ще искаш да ги убиеш и ти самата… Ще носиш своята кърваво-червена мантия в битката рамо до рамо с нас и ще се считаш за близка с нас, за част от нашето семейство!
Ренесме се задушаваше в опитите си да се изтръгне от Деметри, а очите й щяха да изскочат от орбитите си от ужас.
– Найджъл, свърши си работа и покажи дарбата си! – нареди Аро. Омразният му глас беше последното нещо, което Ренесме чу преди да изгуби съзнание.

Коментари
  1. chukchalana казва:

    има ли някакъв шанс да прочета и последните глави?

  2. chukchalana казва:

    Явно няма да четем останалото – жалко!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s