1. Почти съвършено


 

Джейкъб Блак стоеше отпуснат на своето паднало дърво, намиращо се на плажа, в непосредствена близост до океана. Често усещаше по кожата си солени пръски от разбиващите се в пясъка вълни.

Този ден времето проявяваше своята привична за района своенравност – силен вятър, образуващ огромни, идеални за сърфиране вълни и ярко слънце. Е, яркото слънце беше до известна степен рядкост, но Джейкъб му се радваше неописуемо в този момент. Щом слънцето напичаше така, значи днес, освен ако не отидеше до къщата им, нямаше да му се наложи да се вижда с Кълънови, защото те избягваха да се появяват на публични места в подобно време – рискуваха вампирските им кожи да заблестят като диаманти и да предизвикат неудобни въпроси.

Естествено, Ренесме щеше да дойде при него на плажа и да прекарат целия ден заедно далеч от дразнещите погледи на родителите й. Изключително доволен, Джейкъб се замисли как едва ли не е благословен, че Ренесме не е изцяло вампир – можеха да прекарват тези слънчеви дни абсолютно навсякъде, където си пожелаят.

Само едно помрачаваше мислите му – бяха минали седем години от сблъсъка с Волтури, Ренесме вече бе достигнала своята зряла възраст и от няколко седмици насам чувствата им един към друг бяха започнали да се променят – сега те започваха да гледат един на друг като мъж и жена…

Това естествено никак не се харесваше на Бела и Едуард, въпреки изключителната им благосклонност, проявявана до този момент. Вместо да осъзнават много добре за какво става дума и да се примирят, те сякаш само се чудеха как да забавят нещата между Джейкъб и Ренесме. А те не търпяха никакво забавяне.  Джейкъб най-добре знаеше, че срещу природата не може да се застава. Особено природата на куилеутски вълк, който е белязал своето момиче.

Джейкъб се ослуша и долови в далечината тихи стъпки. Той се изправи рязко, ухилен до уши и се отправи в тяхна посока да посрещне момичето на своя живот.

-Джейк!-извика тя радостно щом го видя и се затича към него, нетърпелива да я вземе в обятията си. Беше станала неземно красива – висока, но не твърде, стройна, с красиви бадемовидни очи с цвят на разтопен шоколад и дълга чуплива коса, изсветляла от слънцето. При вида на гледката, която представляваше, сърцето на Джейкъб пропусна няколко удара, прехласнато.

Тя скочи в прегръдките му и той, неочаквано дори за самия себе си я целуна страстно. Тя му отвърна с неподозиран плам и изведнъж всичко наоколо изчезна – съществуваха само те двамата в някакво друго измерение, забравиха дори кои са, само техните сливащи се устни имаха значение, само чувството, което изпитваха в някаква едновременност и сакрална споделеност. Можеха никога да не спрат – нямаше да има значение, защото не съществуваше нещо, което да има някакъв смисъл, освен тях. Накрая и двамата останали без въздух се отделиха един от друг замаяни. Ренесме беше приятно изчервена и при вида на тази гледка Джейкъб пожела да я целуне отново, но се въздържа. Усмихна и се и неловко се почеса по врата.

 – Е,какво искаш да правим днес, Неси?

За момент тя не го чу, още се съвземаше от току-що изживяното, но после осъзна, че й е бил зададен въпрос.

– Извинявай, какво каза, Джейк?

Той се засмя искрено на обърканата й физиономия, при което и тя се зарази от смеха му и кратката неловкост помежду им се стопи. Той обгърна с ръка раменете й и я прикани да се разходят по брега на океана.

– Попитах те с какво ти се занимава днес.

– О, ами…-тя се поколеба за момент – всъщност семейството ни кани на гости в голямата къща. Всички ще бъдат там, ще правим събиране в двора. Дори и дядо май ще дойде заедно с жена си. А щом Сю ще е там, няма начин да не се появят Лия и Сет.

Джейкъб се замисли.

– Неси, аз планирах днес да прекараме време само двамата…

Тя отново се зачерви от вълнение.

– И на мен ми се искаше същото, Джейк, но ме накараха да обещая…

– Щом трябва, ще отидем – въздъхна той, но след миг се ухили. -Всъщност не се налага да загубим целия ден там, нали?

– Амии, ще видим, надявам се не.  – Тя му се усмихна в отговор.

* * *

– Здравейте всички – каза Джейкъб, когато двамата с Ренесме влязоха в новия двор на семейство Кълън. Всички без Чарли, Сю и децата на Сю бяха там, разположени в огромна бяла беседка, чийто покрив беше обрасъл с увивни растения, спускащи се като неравна завеса покрай нея. Джейкъб и Ренесме бяха хванати за ръка, но когато Джейкъб видя неодобрителния поглед на Бела (този от страна на Едуард беше игнориран) без желание пусна ръката на Ренесме.

– Но заповядайте, седнете при нас! – Едуард се изправи да ги пропусне да минат, но когато покрай него мина Ренесме, за да седне до майка си, той седна, запушвайки пътя на Джейкъб и принуждавайки го да седне до него откъм края на беседката. Джейкъб се смръщи, но замълча. След това огледа всички насядали в беседката. Доктор Кълън и жена му Есме бяха точно срещу него, усмихвайки се. Розали и Емет се бяха разположили срещу тях и Емет бе зает с това да си играе с косата на Розали. Макар да бе най-красивата жена, Розали бледнееше пред разцъфващата красота на Ренесме, а най-странното беше, че това не я дразнеше. Джаспър беше точно до тях, до него имаше празно място за още поне десет души, след това кръгът се затваряше от Бела, Ренесме, Едуард и Джейкъб в тази последователност.

– Къде е врачката?-попита Джейкъб.

– Алис е вътре в къщата, отказа да й помогнем, но скоро ще дойде. Очакваме другите гости след час.

Тъкмо когато Джейкъб си отвори устата да попита за какво да й помогнат, Алис се зададе с танцувалната си походка откъм къщата, носейки няколко огромни чинии плата.

– Ще има за всички!-каза тя смигайки на Джейкъб,докато сервираше вкусните плата, съдържащи най-разностранни храни. Естествено,че слагаха храна и за себе си – само за пред Чарли, на когото досега със свръхестественото и без това му беше достатъчен. След като приключи със сервирането, Алис седна при тях.

– Алис, исках да те питам нещо – подхвана разговора Джейкъб. – Днес се бях замислил и ми дойде на ума – минаха седем години…Виждала ли си случайно в кристалното си кълбо какво се канят да правят Волтури? Нима са се отказали наистина да се занимават с нас? Все пак седем години не е малко време…

– О, ами Джейк, от време на време се опитвам да видя нещо, но не успявам…

За миг всички се умълчаха напрегнато.

– Ами, искам да кажа – продължи тя, – сигурно щях да видя, ако имаше нещо, нали? Все пак виденията ми, макар да мога да ги водя в известни насоки, най-често си идват сами, когато е необходимо. А и има все още много аспекти на дарбата ми, които така и не мога да разбера. Например много пъти съм се чудила – ако ти останеш човек и се откажеш от това да бъдеш върколак, дали бих могла да виждам бъдещето ти? Също така, така и не ми стана ясно защо не мога да виждам Неси…

Джейкъб се усмихна вътрешно, доволен от този факт. Той, разбира се, си налагаше да не мисли за днешната среща на плажа и всичко случило се там, надяваше се и Неси да не мисли – нямаше да е трудно за Едуард да разбере каквото не му трябваше да знае.

– О, идват гостите! – каза Есме радостно след известно време.

След миг в двора влязоха Чарли и Сю, хванати за ръка, като на ръцете и на двамата проблясваха венчални халки. След тях вървяха Лия и Сет, Сет доволен, както винаги когато беше до Джейкъб и семейство Кълън,а Лия малко по-снизходителна от друг път. Дори за малко да се усмихне на семейство Кълън.

– Добре дошли, моля настанявайте се! – посрещнаха ги Есме и Карлайл изправени да им направят място, докато другите се сместиха навътре.

– Какъв хубав ден да се съберем тук! – каза Чарли, по-разговорлив и щастлив от всякога.-Жалко само, че в двора ви е такава дебела сянка! Слънцето днес е просто чудесно!

Всички се погледаха скришом потискайки усмивките си.

– Е, как е внучката ми? – попита той, отправяйки поглед към Ренесме. Понеже много настояваше да знае точно по въпроса, свързан с растежа на Неси, му бе обяснено, че ще достигне своята зрялост след шест години и ще спре да расте и Чарли беше приел безропотно този факт. Всъщност, той сравнително лесно се беше приобщил към цялата лудост на ситуацията, противно на очакванията, и макар да знаеше за какво става дума се преструваше, че си няма и понятие.

– Да вземем да хапнем, а? – подкани Джейкъб с усмивка.

Коментари
  1. chukchalana казва:

    Никога до сега не съм харесвала вампирски книги или филми, докато не прочетох „Здрач“. Откъсите, които прочетох тук , изглеждат също така завладяващи.

  2. chukchalana казва:

    Не знам кой е писал това, но е завладяващо! Бих искала да прочета и останалото, ако авторът няма нищо против .

  3. chukchalana казва:

    Аз май нямам достатъчно коментари, за да ми се разреши да чета всичко или просто не съм наясно къде да търся интересуващие ме текстове. По тая причина ще съм благодарна на указания в тая насока.
    А другите части от „Здрач“ на същия автор ли са?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s