Глава 4


4.

ВЕРИТАС ОГЛЕДА КРАТКО ПРИСЪСТВАЩИТЕ В СТАЯТА. Всички те я караха да бъде нащрек, намирайки се наоколо им. Сътрудничеството между нейните хора и техните беше като сътрудничество между Закон и Безредие. Нерядко бяха доказвали своята склонност да престъпват закона – всеки един от тях, поименно. А двамата, с които тя бе пряко свързана по линията на създателя си Тенох – Менчерес и Влад Цепеш – бяха най-опасните от всички, намиращи се в стаята.

Докато на челото на Влад сякаш беше изписано „Хладнокръвен и опасен”, то Менчерес беше от още по-потайния вид, като дори съумяваше да изглежда някак кротко и благо. Но Веритас го познаваше добре и знаеше. Знаеше къде да държи очите си на четири.
И поради това, ако до момента вниманието й бе съсредоточено главно върху бившия фараон и неговите действия, то откак се бе появил Цепеш, бдителността й се раздвои между Менчерес и влашкия княз.

Не, че подценяваше останалите присъстващи, при все, че всеки от тях беше доказал склонността си да излиза от рамките на закона.

Трети по опасност Веритас класифицираше Боунс, заедно с партньорката му, а Спейд и Иън Фланъри не намираше за особено впечатлителни по отношение на силата им, дори и ако и двамата бяха на ниво вампир-повелител. Хората на Боунс бяха помолени да излязат, заради строго поверителния разговор, който предстоеше, но те така или иначе бяха дори още по-незначителни и не представляваха реална заплаха.

След като самата Веритас беше мега-повелител от ранга на Менчерес, намираше за трудно понякога да не гледа останалите от високо. Един малък порок, който така и не успя, за всички тези хилядолетия, да изкорени напълно…

А това, че Фланъри изглеждаше незаконно красиво, въобще не беше от значение. Беше убедена, че ако се постарае да го проучи, ще открие множество други и далеч по-заслужаващи вниманието на властите незаконни негови дейности. Затова тези искрящи тюркоазени очи, необичайни дори и сред свръхестествената общност на вампирите, както и зачупената по краищата, стигащи до брадичката му кестенява коса, която му придаваше закачлив и дори пакостлив вид, нямаха за нея никаква стойност и не заслужаваха секундите, които им беше отделила, за да ги огледа. Още по-малко заслужаваше пропорционално скултурираното мраморно и гладко мускулесто тяло, което се виждаше измежду завивките и сякаш осветяваше стаята с лекото си вампирично сияние…

Регистрирайки начина, по който Фланъри я гледаше, Веритас усети как негативното й отношение към него нараства, и присви очи в негова посока, намръщвайки се. Не влизаше в плановете й да му обръща внимание повече от необходимото, и по по-различен начин, отколкото на останалите самоходни бомби в стаята, които можеха да направят нещо неочаквано зад гърба й във всеки момент (и което се бе доказвало и преди).

Тя съвсем леко и едва забележимо наклони тяло към Маркус, тъй като изпита съвсем слабата необходимост да почувства присъствието на някого, замесен от нейното тесто. На Пазител. На приятел и истински съюзник.

Пасмината в стаята никога нямаше да бъде за нея приятелска групичка, на която да отдаде доверието си. Винаги щеше да ги гледа с подозрение. А един ден те щяха да прекалят със стъпванията си накриво, един ден щяха да се издънят докрай и целия Клейв на Пазителите чакаше този ден. Никой от тях не обичаше престъпници на свобода, а всеки от присъстващите беше такъв. Разбира се, доказателства липсваха, поради което те още съществуваха.

На Веритас нравеше да работи в екип с неуважаващи Закона вампири, но Пазителите нямаха друг избор. За самата нея това не бе първия път на съвместна работа с тях, но това не правеше нещата по-лесни. Когато правдата бе на страната на тези вампири, тя се съюзяваше с тях, понеже винаги държеше на справедливостта. Това, обаче, не я правеше по-малко бдителна в тяхно присъствие.

И все пак цялата й подозрителност и всички съмнения, които питаеше към Менчерес и приятелите му, бяха просто капка в морето, в сравнение с реалната опасност, която грозеше вампирския свят в момента.

– И след като всички сме тук, вече можем да говорим за слона в стаята, нали?1 – подхвана жената на Боунс, може би не чак толкова подготвена, колкото си даваше вид.

– О, Кат, недей с лошо. Криспин свали онези няколко излишни килограма, натрупани покрай Коледа все пак – обади се Фланъри, както винаги в блестящо остроумие и съвсем, без да звучи като плямпало.

– Много смешно, Иън – отвърна Кат и, поне за пръв път, за разнообразие, явно двете с Веритас бяха на едно мнение, съдейки по острия поглед, който Червения Жътвар отправи към Много Устатия Вампир.

– Стига вече глупости и да говорим по същество – каза Веритас с равен глас и най-безизразната физиономия, която можеше да постави на лицето си.

След това погледна многозначително към Менчерес. Той кимна съвсем леко, с жест, който можеше да мине и като обикновено движение, но Веритас го познаваше достатъчно, за да разбере какво й казва без думи.

Двамата имаха едни и същи подозрения.

– Получаваме различни и противоречиви сигнали от няколко месеца – обяви Маркус с глас, който прозвуча като гръмотевица във внезапно притихналото помещение. – Нападения над вампири. В различни части на страната. С кървави кланета и едва различими трупове в завършек. С пресушена вампирска кръв.

– Кланета, различни от стила на „Виж ти, Червения жътвар и компания са минали оттук” – уточни Веритас суховато и погледна към Кат. Тя отвърна на погледа стоически.

– Загубих някои от своите хора – отбеляза Менчерес, който също беше сред подалите сигнал към Пазителите, да не повярваш. – При мистериозни обстоятелства. И с източена кръв.

Разбира се, добрия стар фараон никога нямаше да спре да си придава загадъчност, а и винаги щеше да те накара да му извадиш думите като с ченгел от устата. Но за Веритас това не беше необходимо – кратката му информация само потвърждаваше страховете й.

– Да, моят род също беше нещастно редуциран съвсем наскоро – отбеляза Влад, който не се и опитваше да не дава вид на яростта си, понеже не беше заинтересован да я прикрива. По тази причина от цялото му същество се излъчваше хлад, гняв и решителност да стигне до саморазправа с виновниците. Които, съвсем очевидно, князът на Влахия нямаше идея какво биха могли да представляват. – Не мога да твърдя, че е имало мистериозни обстоятелства, тъй като няма оцелели, които да свидетелстват. Освен ако не броите начина, по който бяха осквернени труповете, за мистериозно обстоятелство. Открих останките на хората си в Букурещ. И имам предвид – вампири и хора. Състоянието им беше като извадено от „Убийствен пъзел”… Накратко, някои от телесните части и органи се разпростираха на километри дължина. Главата на иконома ми Мозак, например, излезе на показ едва в село Басарбово. За тези, които нямат задълбочени познания по география на Европа… това се намира в Северна България, за бога!

Цепеш наистина изглеждаше силно афектиран. Е, Веритас не можеше да го вини.

– Съжалявам да го чуя – съчувствено каза Кат. – Предполагам, че това те е забавило тази вечер?

Влад кимна мрачно.

Веритас се придвижи напред и погледна строго към Иън Фланъри.

– Сигурно ще искаш да ни кажеш точно какво се случи тази вечер?

– Беше там. Видя – отвърна той сухо.

– И все пак – настоя тя.

– Бяхме на вечеря със… стар познат – подхвана Фланъри, с видимо недоволство. – Атакуваха ни. Измъкнахме се като по чудо. Като видях опасността, в лицето на три откачалки, каквито не съм виждал досега – и, смея да твърдя, които бяха особено неатрактивни – наредих на хората си да се оттеглят, а аз и Франко отлетяхме. Почти ни настигнаха и замразиха, но ти се появи и ни спаси… което наистина повдига въпроса – откъде, за бога, се пръкна? Не ме разбирай погрешно, благодарен съм, но… как?

– Това не е важното в момента – отряза го Веритас, присвивайки вежди и скръствайки ръце. – Случих се на правилното място, в правилния момент, докато патрулирах из града. Въпроса е какви точно бяха тези откачалки?

– Особено странни – отговори Иън бързо, забравяйки за миг да бъде арогантен и добивайки сериозно изражение. – Не излъчваха вампирична енергия, но същевременно нямаха и сърцебиене. Включвайки и факта, че очевидно владеят някаква елементална магия, след като почти ме превърнаха в блокче лед, все пак едно от най-странните обстоятелства беше…

Иън се поколеба и се огледа наоколо. Напук на всичко, явно имаше нещо, което го смущаваше повече от останалата част на цялата тази лудост. Веритас потрепери вътрешно, чувствайки с цялото си същество какво ще каже и как ще потвърди това, което вече предусещаха с Менчерес.

– Очите им – продължи Иън, малко по-несигурно. – Очите им светеха в лилаво.

При настъпилата гробна тишина, той внезапно явно се почувства длъжен да добави:

– Уверявам ви, не съм взимал никакви опиати и халюцигенни вещества… ъъъ, поне не и наскоро.

Менчерес въздъхна и потри чело с ръка. Веритас почувства крайниците си леко вцепенени и в нея се надигна желанието да седне някъде за миг, дори и да нямаше реалната физическа нужда да го прави. Твърде жалко, че единственото място за сядане беше леглото на Фланъри, след като столовете бяха заети.

Боунс беше стиснал ръката на жена си, Спейд гледаше объркано от вампир на вампир, а Маркус и Влад имаха изражения, подходящи за покер игра и не позволяваха на никаква емоция да премине през лицата им.

Накрая, все пак, Влад беше този, който запита първи:

– Някой има ли поне бегла представа какво значи всичко това, по дяволите?

– Съжалявам, Цепеш, ни най-малко – обади се Боунс, без да успее изцяло да прикрие нотката на тревога в гласа си, – но, все пак, познавайки своя прасъздател, по реакцията му съдя, че той има какво да каже.
Менчерес се покашля.

– Е, всичко това не вещае добро…

– Ааа, не! – възкликна възмутено жената на Боунс. – Последния път, в който чух тези думи от теб, лудата ти бивша ни прати директно на магистралата към Ада2!

– Наистина ли искаш да повдигаш този въпрос, Червена жътварке? – запита Маркус с предизвикателство в гласа си. Изправяйки гръб и изпъчвайки рамене така, той изглеждаше особено застрашително. Ако не го познаваше и беше с поне още хиляда години по-млада, Веритас вероятно би се стреснала от буреносния му поглед.

Носеха се всевъзможни слухове за това, че Менчерес е убил бившата си жена, но тези слухове не намериха доказателство. Веритас не беше губила дълго време в търсенето на такова, понеже Патра щеше да бъде убита така или иначе – като груба нарушителка на закона и, най-вече, ползвателка на черна магия. Но убийството на партньор, с който сте разменили кръвната клетва на обвързване – която е по-силна от смехотворните човешки пръстени и устни обещания – си беше едно от най-големите престъпления. Маркус, имайки предвид историята на живота му, беше чувствителен на тази тема. Въпреки смекчаващите обстоятелства покрай Менчерес.

Кат не трепна и отвърна на погледа на Пазителя.

Веритас винаги бе смятала, че тази жена или е твърде смела, или твърде глупава, за нейното собствено добро.

– Става ли да спрем вече с това прозвище? – запита тя спокойно. – Отдавна се изтърка някак си…

– Точно така, точно така, говорете си за умрели бивши, за разни прякори, няма проблем – обади се Влад с присмех. – Аз ще отскоча до Пакистан междувременно, току-виж намеря още някоя от липсващите части на брутално убитите ми без никаква видима причина хора!

На последната част от изречението той повиши тон укорително.

Отново настана кратка тишина, през която Веритас и Менчерес приковаха поглед един в друг.

– Авелиди – каза тя тихо, без да отмества очи. Усещаше, че е приковала вниманието на всички.

Менчерес кимна с мрачно изражение.

– Авелиди – потвърди той.

След това, докато Веритас си поемаше дълбоко дъх, той се обърна към присъстващите. Добре, помисли си тя, със сигурност го биваше повече от нея в речите…
Всички мълчаха, объркано и очаквателно.

– Всички знаете историята за Каин. Знаете, че Каин и Авел са били синовете на Адам и Ева. Каин работел със земни култури, докато Авел бил животновъд. Накрая бог Йехова, бога на евреите… – Веритас знаеше защо той уточнява това. Имаше различни божества и те двамата знаеха това добре. – … поискал от двама им да принесат жертва на олтара му. Харесал жертвата на Авел, понеже той пролял за него кръвта на първородно агне от стадата си. Кръвта е живителната сила, тя символизира живота и ние, вампирите, сме пример за това, тъй като съществуваме благодарение на приема й. Каин, обаче, пренесъл в жертва земните плодове на земята, що обработвал.

Менчерес вече бе потънал в историята, която разказваше и неусетно премина към архаичния изказ.

– Йехова не погледнал благосклонно на жертвата на Каин, тъй, защото подобна жертва не символизирала живителната сила, а била обвързана със земните недра. Каин завидял на брат си, скарал се с него и извършил първото убийство – братоубийството. Йехова го разкрил – макар и Каин да се опитал да прикрие своето престъпление – тъй като братовата кръв зовяла от земята, и затова Каин получил своето наказание: да броди по земята до края на Вечността и никога да не погине, да не открие покой. В Библията се казва: „И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери”3 . Този белег е всъщност превръщането му в първия вампир. Вратите на Рая завинаги били затворени за него. Каин населил земята със себеподобни, но той и неговото поколение сме останали отритнати и от Рая, и от Ада, затворени на човешката земя… Както и да е, това е историята, която всеки вампир познава. Но другата половина от нея е премълчавана през вековете като неудобна, опасна и унищожителна. Познанието, с което е свързана тя, е трябвало да загине с годините, пазено в тайна, понеже може да доведе до гибелта на расата ни. Но, ето ме, тук и сега, канейки се да говоря за нещо, за което не би трябвало и да си помислям…

Менчерес се поколеба за миг.

– Важно е този разговор и това, което ще чуете, поне засега, да бъдат известни на минимален кръг от най-доверени лица. Разчитам ви за това. Историята на братята Каин и Авел не приключва дотук. Ние, поколението на Каин, сме известни като Каиниди. Но преди хиляди години са съществували и Авелидите. Ако името ви подсказва нещо, значи вече сте се досетили, че става дума за поколението на Авел…

– Извинявай, но големия пропуск тук е, че Каин е убил брат си, нали така? – намеси се Кат рязко. – Поправи ме ако греша, но един мъртъв човек трудно може да има поколение… нали?

Менчерес поклати глава, а Веритас се опита да не завърта очи с досада.

– Разбира се. Но там е работата. Каин е бил наказан, но въпреки наказанието му това не успяло да заличи стореното, не било достатъчна справедливост за Авел. Още повече, че на Каин било позволено да създаде себеподобни – нещо, което Авел никога нямало да получи. При това Адам и Ева много страдали за своите деца и молили за справедливост за сина си Авел. Молили се да получи и той своя шанс да остави следа в този свят. Затова Йехова – който бил създал Адам от пръст и земя4, както и от собственото си жизнено дихание , а жената – от реброто на Адам5 – решил да създаде по сходен начин потомци на Авел: посредством мъртвата му плът и божествената си сила. В следствие на това се появили Авелидите – равни по сила, а дори и надминаващи Каинидите, но и притежаващи някои сходни черти с нас. Те обаче нямали йерархия, всички били еднакво силни и еднакво надарени със силата на елементите. Благодарение на тях летят, управлявайки и пречупвайки въздуха по силата на волята си, определят атмосферните условия и, въобще, всеки вид елементална магия, за която можете да се сетите, предполагам. Били са известни под различни наименования. Дори, покрай тяхното съществуване, възникнали скандинавските легенди за ледените, огнените, морските и планинските великани, като един от тях действително се е казвал Имир6 … Е, Иън тази вечер изпита на свой гръб това, за което говоря. А на въпроса защо очите им светят в лилаво, всъщност е по-правилно да се каже в „аметистово”. Аметистът, който символизира любовта и благородството, е бил единия от двата първи скъпоценни камъка, и то в притежание на Авел, който бил обичлив и добросърдечен човек приживе. Докато вторият, смарагдът, който символизира вечната пролет и безсмъртието, е камъкът на Каин, поради което нашите очи светят в зелено.
Проблемът на тези нови създания, сътворени от еврейския бог, бил, че те не били мирни и кротки. Създадени от мъртвата плът на Авел, те още помнели братоубийството. Поради това, първото нещо, което направили, като се надигнали за живот, било да започнат да преследват Каинидите, за да търсят отмъщение. Затова и Авелидите избиват Каинидите по особено жесток начин. А за да оцелеят, те се нуждаят от кръвта на Каинидите. Ако ние пием човешка кръв, за да поддържаме живителната си сила, те имат нужда от нашата…

– Искаш да кажеш – отбеляза с хладен глас Боунс, – че те имат нужда да пият от нас, да ни измъчват и да ни изтребят?

– До крак – потвърди Менчерес.

– Сигурно е вторник7 – отбеляза Иън с веселост, която очевидно не изпитваше.

– Джин… – промърмори Кат. – Тоник… Веднага…

……………………………….

1 Английски идиом – elephant in the room, отнася се за нещо очевидно, което обаче никой не смее да коментира. 
2 Отпратка към песента на ACDC – Highway to Hell 
3 Битие 4:15
4 Битие 2:7
5 Битие 2:22
6 В скандинавската митология Деветте свята са изградени от плътта, кръвта и костите на Имир – първия великан. Той е родоначалник на снежните великани – противници на боговете, от които после произлизат ледените великани – едни от най-големите противници на боговете. Освен ледени великани в скандинавската митология има огнени великани, морски великани, планински великани и тролове. Повечето от тях са противници на боговете, но има и случаи на съюзи и бракосъчетания между великани и богове.
7 Този ден от седмицата има и символично значение при много нации. Например вторник се смята за ден без късмет при гърците (във вторник е паднал Константинопол). Същото се отнася и за испаноговорящите, които имат следната поговорка: En martes, ni te cases ni te embarques („Във вторник нито се жени, нито се тръгва на път“).
При американците е силно разпространен израза Must be Tuesday (Сигурно е вторник) и се употребява в ситуации, в които става нещо силно неприятно и иска да се каже, че това се случва, понеже е вторник, а вторник е гаден ден (нещо като петък 13-ти)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s