Глава 1, част II


* * *

НЯКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО ВЕЧЕ БЕ ОТПРАТИЛ порно актрисите, използвайки способността си за конкрол над ума, за да се изтрие изцяло от спомените им, тъй като не се бе отнесъл съвсем потайно относно природата си. Особено когато по някоето време си пийна от хубавите им вратленца, за да „презареди”…

Беше дошъл във Вегас за да разпусне и именно затова се намираше във въпросния хотел, заедно с малка част от най-доверените си хора. Много неща им се струпаха напоследък и трябваше да отидат някъде, където да разпуснат. Предотвратяването на война или две, предотвратяването на демонски набези и други подобни не беше шега работа и да кажем, че имаше едни личности, с които бяха сродени по вампирски и които не желаеше особено да среща в скоро време…

Не искаше поне за месец-два дори да чува имената на разни фараони, жътвари и най-добри негови приятели или исторически личности. Съберяха ли се пък всички заедно, задължително беше заради поредното бедствие.

Защо не можеха в това отношение да са като хората и просто да се съберат ей така, за някой празник? Да се видят?

Ако още веднъж получеше обаждане от типа на „Здрасти, друже, как си, трябваш ни на помощ, че ако знаеш каква каша стана… Направо мътните ме взели!”…

Дивотии!

И все пак знаеше, че ако получи подобно обаждане, ще си пренесе задника където трябва. Нали затова са приятелите? Просто се надяваше да не получава каквито и да било обаждания…

В момента се интересуваше само от леките жени, хазарта, забавленията… а, и една среща вечерта в един клуб, където можеше да се сдобие с ценен артефакт чрез незаконна покупка. Което радваше от все сърце неговия колекционерски дух.

Животът понякога бе хубав!

Тъкмо когато си го помисли, на вратата се почука.

– Владислав Мешетников поиска мястото на срещата да бъде отменено – обяви по своя делови маниер Франко още със самото си влизане в стаята.

След като при нещастни обстоятелства жената на най-добрия му приятел Боунс – известна още като Червената жътварка и бич небожий за непослушните вампири и гули – видя набързо сметката на най един от най-доверените му гули – Магнус, дясна ръка на Иън в управлението на рода му беше станал Франко.

Момчето от години беше на добра позиция и с времето се беше доказал като верен на създателя си и се бе издигнал. Това, че му беше подчинен във вампирския му род също беше от плюс, тъй като означаваше допълнителен контрол, какъвто нямаше над Магнус като представител на другата раса.

Франко беше сравнително млад – нямаше и деветдесет години задгробен живот, а бе превърнат в ранните си осемнайсет години човешка възраст. По съвсем леко мургавото му лице личаха момчешките черти, кафявите очи винаги изглеждаха малко по-широки, като при уплах, но това беше заблуда. Стърчащата навсякъде права светлокестенява коса подсилваше младежкото излъчване в добавка с плътните, малко женствени устни.

Би изглеждало жестоко от страна на Иън, че е превърнал толкова младо момче и дори не го е оставил да навлезе в дните на своето израстване като мъж, но истината беше, че Франко почти бе загинал по време на гражданската война в Испания в трийсетте години на двадесети век. Превръщането му във вампир бе спасило живота му, а за Иън бе представлявало добра инвестиция – когато някой ти дължи живота си и ти е благодарен, най-често се оказва по-лоялен към теб от останалите.

Вампирското име на Франко беше Каудильо, което от испански означаваше предводител. Но не защото Франко някога и някъде през живота си е бил водач, а понеже в онези години негов идол беше небезизвестният генерал Франсиско Франко Баамонде1 , наричан още „каудильо”, който беше считан за „водач на Испания” след победата във войната.

Но Иън почти никога не се обръщаше към своите хора по имената, които са избрали за задгробния си живот. Това си беше просто негова особеност, жест, чрез който демонстрираше по-близки отношения.

А самият той никога не бе избрал да бъде така помпозен, че да си избира специално вампирско прозвище. Името му беше Иън Фланъри и през живота си, независимо човешкия или немъртвия не бе желал да бъде някой друг.

– Проклет руски нещастник! – възкликна Иън по повод новините, които беше получил от своя подчинен. – Какви дяволи са го подгонили да променя срещата?

– Надушвам нещо гнило – отбеляза тихо Франко. – Толкова ли е важна тази реликва за теб?

Не беше точно жизнено важно, но отдавна не бе добавял нищо ново към своята колекция от всевъзможни реликви, а имаше нуждата да го направи. Не можеше да го обясни, то беше като нуждата на пушача от нова цигара. Или, колкото и да не му се понрави неволното сравнение, на жена от чифт нови обувки. Прищявка, без която можеше да мине, но въпреки всичко я чувстваше като необходимост за своето добро настроение.

Е, можеше и да си потърси друга реликва, но тази беше рядка.

Просто едно парче от стена, поне на пръв поглед. Но не какво да е парче. Върху него, ако се вярва на слуховете, трябваше да се намира рисунка – свастика и неразшифрован текст, който се смята за магическо заклинание – всичко това нарисувано от последната руска императрица евентуално точно в нощта, в която е загинала със своето семейство, всички те – разстреляни в мазето на къщата си.

Истинско чудо беше въобще, че някой е успял да докопа този рядък отрязък от стената, при положение, че самата къща отдавна бе разрушена. Самата рисунка, естествено, присъстваше в архивите на руското правителство, както и изследванията, извършени по целия Романов въпрос от следователя Николай Соколов.

И до днес никой не беше разгадал надписа, било човек или вампир и, колкото и да бе амбициозно, Иън смяташе, че може и да има някакъв поглед над нещата като запознат със спиритичното или ако не, то поне да се обърне към полезен приятел (иначе казано, създател, който бе на толкова години, че е имал времето да бъде за известно време и фараон от Третата династия на Египет).

– Важна е – стигна до извод най-накрая. – А и Мешетников си е цяла Мис Каприз, постоянно му хрумват разни прищевки. Надали това е признак за надвиснала заплаха. Последният път, когато се срещнахме на място, което аз бях избрал, поиска директно да отидем другаде веднъж щом се видяхме там. Масите имали зелени покривки и това го отвращавало. Руснакът просто си е шантавел, мътните го взели…

– Ти си шефът – заключи Франко, без да крие скептицизма си. Понечи да излезе, но на прага хвърли поглед през рамо. – И с риск аз да бъда параноикът, моят приятелски съвет е да удвоим охраната довечера. Може би дори не е зле всички вампири и гули, дошли с нас във Вегас да се навъртат наоколо в готовност.

Иън се приближи до барчето, където се намираха празна чаша и бутилка фин отлежал скоч, от който си сипа, предлагайки на своя подчинен, който отказа кратко. След като пресуши на едно надигане питието си, той погледна замислено към Франко.

– Макар да е действително малко параноично, добрата защита никога не е излишна, друже. В последно време това не спира да ми се доказва. Така че, да, ще приема този приятелски съвет. Дори и да съм на мнение, че Владислав най-вероятно просто не е харесал пердетата в „Джоел Робушон”. Предполагам, че лилавото е твърде агресивен цвят за мъж като него…

– Не е изключено – каза Франко с лек намек за хумор. – Избрал е „Ализе”. Последният път, в който бях там, собствениците все още бяха верни на своята традиция за широки, открити прозорци, без завеси, които да пречат на гледката.

* * *

Когато към девет часа вечерта Иън и Франко, изтупани в маркови костюми класически модел, лъскави мокасини и бели ризи без вратовръзки, бяха посрещнати от хостесата в ресторант „Ализе”, Мешетников вече бе навлязъл в тиха свада с един от келнерите.

Иън дори не искаше да знае.

С Франко наближиха към масата, криволичейки леко през останалите, тъй като те, заедно с обемните си столове в червено и кремаво, бяха разположени доста нагъсто.

Обстановката беше класически изчистена – без никаква претруфеност, просто маси, столове, гладки стени и, да, широки прозорци без нито една завеса или щора по тях.

– Владислав, приятелю, добра среща! – каза Иън на почти безупречен руски, с едва доловим акцент. Обикновено разговаряха на английски, но Иън знаеше, че руснакът се ласкае, когато бива поздравяван на родния си език. А тази вечер му беше нужен в добро настроение, за да бъде сделката осъществена и той да се прибере в хотела с ценната си реликва. И да се раздели с купища пари за нея, но това не го тревожеше.

– Добра да бъде, приятелю! – отвърна Мешетников като се изправи уважително от стола си, за да ги посрещне, а към Франко само кимна кратко. Той бе доста висок, сравнително добре сложен, като изключим килце в повече тук или там. Косата му беше дълга до раменете и на кестеняви расти, а брадата му се спускаше леко към гърлото. Очите му бяха с теменужен цвят – между синьо и леко лилавеещо. Белият костюм му стоеше добре, както и черната риза отдолу с бяла вратовръзка. Руснакът не беше привърженик на класическия стил.

Руснакът седеше сам, но за всички, благодарение на свръхестествените сетива, които притежават, беше ясно, че наблизо се намират около десетина души от хората му, както и около дузина от хората на Иън.

Обикновено Мешетников се движеше с по-малък брой от своите хора. Както и Иън. Което, съответно, го накара да застане нащрек. Реши нищо да не казва, но да изчака да види накъде отиват нещата. Поне имаха численото превъзходство.

Очевидно и Мешетников реши така, понеже се усмихна по-благо откогато и Иън да го беше виждал да се усмихва.

– Е – подхвана той, а гласът му издаде известна нотка на нервност. – За нашата сделка тази вечер. Имам изображения на телефона си.

Иън не отвърна нищо, докато Мешетников не плъзна телефона към него. Да, мястото беше безопасно, поне що става въпрос човешката полиция да ги залови при извършване на незаконна търговия с артефакти, но не беше от най-разумните постъпки да тупнеш върху масата в скъп ресторант парче камък с рисунка отгоре. Като оставим на страна, че беше странно, някак си не беше и съвсем културно…

Затова Иън с интерес разгледа рисунките.

– Заинтригуван съм от сделката. Дори по-късно можем да я сключим.

Което означаваше, че като станат от ресторанта, ще извършат размяната в колата. Където Иън ще се увери, че нещото, което купува е истинско, а руснакът ще си преброи парите.

Никой от тях не се сърдеше на недоверието на другия – и двамата разбираха от бизнес и държаха на чистите сметки и сигурната работа.

– Господа, позволих си да поръчам от най-хубавата реколта вино, с която ресторантът разполага – обяви Мешетников със силен руски акцент. – Все пак „Ализе” се слави със своя изключително добър набор от вина. Не устоях на изкушението.

– Но, разбира се, бихме се радвали да те акомпанираме. Винаги ценя високо три неща: добри жени, добра напитка и добра сделка. – отбеляза Иън с усмивка, повдигайки вежди. – А днес се очертава да ударя три от три. Не съм ли един проклет късметлия?

Мешетников избухна в одобрителен смях, а Франко едва-едва загатна усмивка.

След миг, когато им донесоха питиетата, руснакът се наведе през масата по-близо към Иън и той усети как тялото на Франко се напряга – сякаш жестът на Мешетников е задействал защитните му механизми и той е готов за атака.

Самият Иън запази пълно хладнокръвие и с учтив интерес прикани с поглед към изплюване на камъчето.

Преди да проговори, руснакът се огледа с явно колебание на всички страни. Вероятно бе целял да го направи дискретно, но не му се получи особено.

– Приятелю мой – каза той на руски, което накара Иън да осъзнае, че той се стреми към максимална потайност за чужди уши. – Трябва да ти споделя, че напоследък стават странни неща. Носят се слухове, че някакви непознати сили атакуват нашата раса, както и тази на гулите.

– Слухове? – отвърна Иън, също на руски, внезапно напълно сериозен. – Кой ги разпространява? Какво друго си чул?

– Само това, че стават убийства в най-различни части на страната и то все на наши. Биват нападани и по-големи кланове – един техен член тук, друг там… Загубих от своя род двама вампири за последния месец! Замислих се, че може би не е зле да се обърна към когото мога. Обмислям и оплакване към Пазителите. Все пак те са нашата система за правосъдие…

– Това, което ми говориш е безумно, друже – каза Иън, силно изненадан и едновременно с това чувствайки как нещо горчиво присяда на гърлото му. – Кой би ни взел на прицел? И да успява да стори толкова щети за кратко време?… Да, несъмнено трябва да се провери.

Тримата размениха изпитателни погледи помежду си. И тогава адът се отприщи.

Изведнъж навън се чуха крясъци и изстрели и само след миг през прозорците, разпръсквайки ги на парчета, бяха захвърлени няколко вампира – и от хората на Иън, и от тези на Мешетников.

Докато всички наоколо се разпищяха и разбягаха, Мешетников се изпари по-бързо и от пуйка в Деня на благодарността (дори Иън успя да се замисли дали не се е телепортирал); Франко обърна масата, използвайки я за прикритие, докато и двамата приклекнаха на пода за прегрупиране и подготовка да се защитават или атакуват, според възможността.

Иън изруга с чувство.

Триста дяволи! Та дори още не беше залагал на блекджек и ето ти тебе – почивката свърши!

……………………………….

1 Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо (на испански: Francisco Paulino Hermenegildo Teódulo Franco y Bahamonde Salgado Pardo ), наричан съкратено Франсиско Франко Баамонде или просто генералисимус Франсиско Франко е действителен владетел и по-късно официален държавен глава първо на части от Испания от октомври 1936 г. и след това на цяла Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Познат е като каудильо „Caudillo de España“ (Водач на Испания), и официално като „Caudillo de España por la gracia de Dios“ (Водач на Испания по Божията милост). Той председателства авторитарното правителство на Испания след победата си в Испанската гражданска война.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s