Тъгата на сукубата, Ришел Мийд


Тъгата на сукубата
книга първа от поредицата за Джорджина Кинкейд
автор: Ришел Мийд
Превод на български: Издателство Ибис
Жанр: ърбън фентъзи, адулт

Тъгата на сукубата

Анотация от издателство Ибис:
Сякаш любовта и без това не е достатъчно трудна! Представете си да не можете да докоснете гаджето си, без да изсмучете душата му. Добре дошли в света на Джорджина Кинкейд – не особено ентусиазирана от работата си сиатълска сукуба, която винаги се озовава във вихъра на някоя свръхестествена интрига.

сукубa (съществително) – очарователен и неустоим, приемащ каквато си пожелае форма демон, който съблазнява и доставя наслада на смъртните мъже.жалък (прилагателно) – сукуба със страхотни обувки и без социален живот. Виж също: Джорджина Кинкейд


На пръв поглед да бъдеш сукуба e страшно готино. Можеш да изглеждаш както си пожелаеш. Имаш убийствен гардероб, а купища просто­смъртни мъже са готови на всичко само за едно твое докосване. Е, те плащат за това с душите си, но на кого му пука за такива подробности?
Но животът на сиатълската сукуба Джорджина Кинкейд

далеч не е толкова екзотичен. Шефът й е демон от средно ниво в йерархията, който си пада по филмите с Джон Кюсак. Освен това не може да излезе на свястна среща с някое гадже, без да изсмуче част от живота му. Но за сметка на това работата й през деня е страхотна: заместник-управител в местна книжарница. Там може да си чете книги безплатно, да се налива с мокачино, както и да срещне любимия си автор – сексапилния Сет Мортенсен, който може да се нарече още: този-за-когото-е-готова-на-всичко-за-да-докосне-но-не-може.Но мечтите за Сет ще трябва да почакат. Нещо зло се появява в подземния свят на Сиатъл. За пръв път неустоимият й чар и триковете за съблазняване, от които мъжете припадат, щом я зърнат, са безсилни. И Джорджина много скоро ще открие, че там някъде бродят същества, които нито Раят, нито Адът искат..

__________________________________________________________________

Ревю:

Въпреки, че Ришел Мийд ни доказа гениалността си със своята поредица „Академия за вампири“ (която за разлика от Поредицата за Джорджина Кинкейд е young-adult, но това не пречи да служи за пример), бях скептично настроена за поредица, с главна героиня сукуба. Най-малкото, първата ми мисъл беше „Леле, отиде… Сега цяла книга ще падат едни бурни… взаимоотношения…“

В крайна сметка, като един почитател на двата жанра – и young-adult и adult, напоследък се попреситих от книги, в които главното сюжетно действие е за червена точка… Дори се случи да започна и оставя няколко, което честно казано никак не ми се понрави (ами, не ми е в стила да започвам нещо и да го оставям по средата).

И така, бях напълно подготвена за книга, за която ще е необходима не червена точка, а направо един надпис жанр: порно. Така де, след като има сукуба в „главната роля“, това дава идеалните предпоставки за секс сцени през една или две страници… Накрая нещата се случиха така: имах рожден ден и си казах, че ще си купя „Ангел с часовников механизъм“ на Касандра Клеър. Обаче в книжарницата ме посрещна изненада – още не беше излязла (поради смяна на датата). Тогава, след известно разглеждане на бойния книжен арсенал, установих, че нищо не е в състояние да ме грабне. И ето я нея – „Тъгата на сукубата“. Книгата, която си бях казала, че няма да си купя. Но когато я погледнах в призоваващата „Купи ме, купи ме!“ изящна и стилна корица, усетих магията на сукубата, която ме привлече и оплете в мрежите си. Преди да се усетя, вече давах парите на продавачката, а след миг вече носих книгата в чантата си към вкъщи, считайки се за обречена и казвайки си „Ето, сега ако не ми изцеди живителната енергия от дотегнали до смърт, повтарящи се секс сцени…“

Нищо такова не се случи, разбира се. Беше четвъртък и на другият ден имах важни задачи. Но направих грешката да отгърна книгата, в която веднага потънах като удавник, призован от песента на сирена (само, че в случая митичното „покварено същество“ беше друго).

Историята е увлекателна и върви леко и гладко, преди да се усетя, бях прочела повече от половината. Естествено, на другият ден я довърших до края. Джорджина успя да ме изненада доста приятно. Тя се оказа един сравнително добре изграден персонаж, който в крайна сметка няма нищо общо с, моля за извинение, разгонената уличница, която вече очаквах. Ришел се е постарала в изграждането на образа и му е придала повече дълбочина от очакваното (макар и не достатъчно). Някак си останах с впечатлението, че можеше и много повече, оказа се, че има основа, върху която да се гради трагически тип герой. По неволя Джорджина е превърната преди години в сукуба, като става ясно, че тогава тя не е била съвсем запозната с последствията от своето превръщане в по-далечен план. И ето я години по-късно, разполагаща с данни за почти идеален живот – апартамент в Сиатъл, работа в книжарница, която харесва (а всички знаем колко е трудно да харесваш работата си), приятели, на които държи, а сега й предстои да се запознае и с любимия си писател – Сет Мортенсен. Всичко би било идеално… но само ако беше човек, а не сукуба, която би могла да изсмуче живителната сила на своята половинка. И именно в това се състои драмата на Джорджина. Тя не може да си позволи нормален любовен живот, макар да има толкова много привлекателни мъже, които биха били на разположение… Сега тя е срещнала и двама, които са почти съвършени – Сет, когото вече споменахме, и Роман, очарователния мъж, който среща в книжарницата и който изглежда толкова търпелив и разбран.

Хареса ми това, че Джорджина е замислена като силна героиня. Тя знае положението си, дори и да страда от липсата си на по-сериозен социален живот се справя с болката си доколкото може. Ришел не й позволява да изпадне в драматични депресии по въпроса, от една страна защото героинята е живяла толкова дълги години, в които се е учила как да се справя с неволите на съдбата и да приема това, което е, понеже няма как да го промени така или иначе, от друга – понеже естествено не може цялата книга да се върти около любовната мъка на една сукуба, макар и това да е интересен елемент. И така, авторката умело преплита в сюжетната цялост следващ главен мотив, по който ще се развива романа – свръхестесвено-криминалния.

Някой убива представителите на свръхестествената общност. Започва се с вампир, който преди това е имал спречкване с Джорджина, минава се през побой над шефа на Джоджина – импът Хю и се стига до най-шокиращото – убийството на ангел. Всички жертви са свързани с Джорджина и от начало подозренията логично водят към нея. Но тя разбира, че нещата са дори по-сериозни, отколкото изглеждат, понеже още първото убийство води до съюзяването между демон и ангел.

Честно казано, допадна ми този криминален елемент. Разви се по интересен начин и завърши (почти) неочаквано. Краят на романа дори успя до известна степен да ме трогне, особено в развитието на отношенията между Джорджина и Сет, както и между Джорджина и Роман.

Основният минус все пак, който усетих беше твърде бързото развитие на нещата. Тук няма общо само това, че изчетох „Тъгата на сукубата“ на един дъх. Все пак смятам, че Ришел можеше да разтегне нещата малко повече и да не ги води към кулминационният им край с подобна бързина. Може би това просто е нещо, характерно за първите й книги от дадена поредица, тъй като с Академия за вампири ситуацията беше по сходен начин.

Отправните точки, на които можеше да се наблегне повече бяха миналото на Джорджина (някак претупано ми се стори. Вярно е, че Ришел го представя като набързо преминал през главата на Джорджина спомен, но… все пак), развитието на отношенията между нея и Сет (беше като размахана във въздуха вълшебна пръчица – Пуф! и готово… Можеше поне мъничко да се забави и да се опишат повече моменти, които ги карат да се влюбват един в друг), повече и по-задълбочено представяне на приятелствата й… може би и котката Обри (е, харесах го това животинче, има чувство за хумор).

И сега да се върнем към 18+ очакванията… Съвсем противоположно на нагласите ми, книгата далеч не прелива от секс сцени. Напротив, сцените с истински секс са точно две. Но и тук има нещо, което липсваше (не в самите сцени, нито пък в броя им). Сложното в това да описваш герои, които са живели толкова столетия е да пресъздадеш съзнанието им, което е преживяло толкова много и е натрупало различен тип мъдрост и разсъждения през годините. Изграждането на подобен тип персонаж е задача с твърде повишена трудност. Ришел се е докоснала до повърхността на нещата, но липсва задълбочеността, която би се очаквала. Това разбира се не е нищо ново, понеже подобна задълбоченост липсва в повечето вампири или демони, или други дълголетни свръхестествени създания, които се създават в съвременната литература. Не че до ден днешен успя да ми стане ясно как е възможно някой, живял толкова години да има разсъжденията на някой, който е на нормални човешки години (все пак един автор до голяма степен влага своите собствени убеждения и разсъждения в героите си, така че донякъде е обяснимо. Но талантът е в това, да преминеш отвъд собствените си възможности и да навлезеш наистина в същността на своите герои)… Авторката донякъде е успяла да представи част от същността на нещата, Джорджина не е повърхностна, не е и лекомислена. Но мнението ми е, че можеше, а и трябваше да се навлезе в повече дълбочина, Джорджина трябваше да бъде повече от това, което представи пред нас. Може би това е нещо, което предстои да видим в по-нататъшните книги и аз силно се надявам да е така.

И, връщайки се към секса (след като подходих към встъплението на това, което искам да изразя толкова нашироко, засягайки и други аспекти), това, което липсваше спрямо него е, че не успях да видя именно как една дълголетна сукуба гледа на този акт. Би ми било интересно, а и би било по-убедително за самия персонаж да се представи това в градирането на ерсонажа. Джорджина не е човек, за да има човешки нагласи и виждания към секса, а Ришел я е обрисувала в твърде човешка светлина. Необходимо е в този аспект да присъства далеч по-свръхестествена нотка, която всъщност липсва.

Въпреки тези негативи, „Тъгата на сукубата“ е едно увлекателно и неангажиращо леко четиво, което в дъждовна вечер да вземете със себе си под завивките и да прочетете на един дъх с удоволствие. Четенето наистина си заслужава, за препрочитането… всеки сам ще прецени за себе си.

 

ОЦЕНКА: ★ 

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s